Загледана безмълвно през влажното стъклото, чувах капките
дъждовни в шумен танц как вливаха се те в едно.
Измиваха те спомените стари, гонеха и болката от мен.
Тъгата някак си притихна, сърцето се успокои.
И тъй загледана в таз вода дъждовна как бързо капеше си тя
и като чистите сълзи човешки бършеше прахта от този ден.
В миг очите ми се навлажниха, сълзи потекоха едва,
чувството на лекота обзе ме, както след дъжд щастлива е и майката земя.