24 апр. 2016 г., 01:01

Пътуване 

  Поэзия
962 0 11

 

"Щастието не е крайна спирка, то е начин на пътуване"

Пътуваме... със влак или кола,
тролей, трамвай, а може и с карета,
забързани, през хода на деня,
изпускаме да чуем колелетата,
как движат се потраквайки във такт
или поскърцват, уморено плачейки
за онзи миг, във който  ще  се спрат,
на спирката със име "Мое щастие".
Със устрема и опита богат,
поели уж по "вярната" пътека,
препускайки през делника със бяг,
пропускаме да вдишаме лалетата.
Усмивките не виждаме в несвяст,
от слънцето се крием с очилата,
разперили чадърите над нас,
се пазим от дъжда и светлината.
Пътуваме, с` затворени очи,
душата си заключили в купето,
а тракат в колелета  мечти...
във ритъм, що прошепва им сърцето

 

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво си я казала тая истина!
  • Лалетата, важни са лалетата!
  • Обичам да пътувам с превозно средство, именно за да се насладя на особения ритъм. Но естествено е несравнимо с пътя, който можеш да изминеш с мисълта и душата си, винаги ще има мечти...
  • Самата истина, Таня! Много хубаво си описала това забързано пътуване!
  • Харесах!
  • Хубаво, както винаги, Таня! Поздрави!
  • Живота така ни е "подкарал", че нищо не виждаме. Хубаво стихотворение!
  • Благодаря за прочита и коментарите!
  • Така е. Във забързания ден
    пропускаме да оценим същественото...
  • Усетих със сърцето си цялата безсмислена суетня, тревожният ни път в живота...
  • Ех, Таня! "душата си заключили в купето"...удивително вярно. Много ми хареса, много!
Предложения
: ??:??