23 янв. 2016 г., 18:19

Рeтроспекция

581 0 0

 

 РЕТРОСПЕКЦИЯ

Когато дойдах тука да живея,
аз просто бях на края на града...
В полянките с децата си лудеех
и като тях се радвах на света.

 

Все тичахме по „манастирските ливади”,
беряхме си букети от цветя ,
от свежестта се чувствахме по-млади,
разгонвахме и птичите ята!

 

А Витоша ни бе на хвърлей място.
Примамваше ни един водопад.
Катерехме се по скалите често
и сядахме под буките на хлад.

 

Захласвахме се там по Синевата,
в рисунките на чистото небе,
пречиствахме си сред природата душата
и сили чакахме да ни даде!

 

А днеска сградите ме задушават!
И новата" Тухларна" ме мори!
И зад гърба и Витоша остава.
Не е и пред очите ми дори!
10.01.2015г.София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...