AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
3 дек. 2018 г., 09:30

Риданието на поета и чернотата на златото 

  Поэзия
552 2 2

Коравите
страници
бавно
разгръщам,
изпити са
надписи
невечна 
любов...
Попадат
под сянка,
смъртно
отвръщат,
без воя
на вълци
изчезват
със зов...

 

Скали
потъват
неизменно
с вълните,
пленява ги
гневен
самотният 
Нептун...
Сирени
безводно
изгарят
мечтите,
пясък
полазва
в сърцето - 
катун...

 

Копринени
облаци
изпридват
сълзите - 
капките
тежки
от незнайна
Любима...
Боговете ги
галят
и плачат
в горите,
надпис
без автор
плахо
притихва...

 

Златната 
брошка
на нейната
вярност
ръждиво
кърви
над нощната 
бездна...
Оставя я 
черна - 
предателски
цвят,
обагря
кръвта
на сянка
злочеста...

© Княгиня Нощ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Последното ми стихотворение - "Отвъд словото", предизвика бурни реакции, а всъщност бе само една моя лична изповед. Радвам се, че и ти, Аделайд, си се ориентирала към нетрадиционното писане на поезия. И тези твои изяви не са от вчера. Следя ги с нарастващ интерес. Умееш да съчетаваш мрачни нюанси с един оригинален творчески почерк. Затова стиховете ти винаги са ми харесвали. Поздравявам те за това поредно твое творческо попадение!

    "Златната
    брошка
    на нейната
    вярност
    ръждиво
    кърви
    над нощната
    бездна..."

    Прекрасни и неповторимо твои редове!
Предложения
: ??:??