vladetoned (Владислав Недялков)
312 6478
19 окт. 2016 г., 15:17  

Самотник на перона. 

  Поэзия » Пейзажная
742 5 18

И този свъсен ден ще се търколи,

паважът ще изсъхне от дъжда.

Край пътя наредените тополи

пошушват със попарени листа!

 

И сетните лъчи във кръгозора

изпълват небосвода с ярък знак,

посрещат ме забързаните хора

изсвирва в пустотата нейде влак…

 

Разстила се пак здрача по перона,

предвестник обичаен на нощта;

блуждаеща, изстрадала персона -

самотникът обхожда пак...площта!

 

Поглъща мракът всичко и потъва

последния вагон в мъглявина,

душата ми все повече затъва

в последен кръг на Ада…без вина!

 

 

19.10.2016 г.

© Владислав Недялков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно! Поздрави!
  • Страхотно! Много ми хареса!
  • Като художник с перо си,браво!
  • Тъга...
  • Благодаря ви, трогнахте ме!
  • Хубава творба!Поздравления, Владислав!
  • Силно и истинско съпреживях го Влад!!!Поздрав !!!До нови!
  • Влади, нямам думи! Така си описал тази ситуация, толкова образно, че се оказах страничен наблюдател, там, на перона! Поздрав!
  • Поезията ти е силно отличима, Влад. Приеми възхищението ми!
  • Благодаря на всички ви, че се отбихте и коментирахте! За мен това е голяма чест!
  • Много добре подредено стихотворение с прекрасен финал! Има Идея, Красота и Истина!
    Поздравявам те и оценявам творбата ти! Хубав да ти бъде деня и с вдъхновение!
  • Чудесен стих, Влади! Аплодисменти!
  • Прекрасна тъга!!!
  • Пресъздал си самотата като неизбежен път към Ада.А може би това го иска и Душата.
    Поздрав!
  • Идва влака. Качвай се бързо! В любими
  • Много тъга има в твоя прекрасен стих!
  • А може би във утрешният ден
    по релсите друг влак ще се покаже,
    ще спре задъхан на перона вън
    за тебе дар да е единствен, важен.
  • Силно въздействаща творба, наситена със стойностна, а не с блудкава сантименталност! Образът на залязващия ден е еднозначно метафоричен, ако бъде съотнесен към живота, защото хората са като еднодневките - животът им се побира в един дълъг и свечеряващ се постепенно и неотменимо /след раждането им/ ден. Затова древногръцкият поет Пиндар казва: "Сън на сянка е човекът!", а Калдерон впоследствие го допълва: "Сън е животът и никой своя сън не избира!".
    Стихотворението неусетно подготвя читателя за кулминацията-финал, която е превъзходна:

    "Поглъща мракът всичко и потъва
    последния вагон в мъглявина,
    душата ми все повече затъва
    в последен кръг на Ада…без вина!"

    Без колебание поставям този високопоетичен текст в Любими и те поздравявам, Влади! Пиши все така!
Предложения
: ??:??