5 июн. 2019 г., 08:45
Споделено
Да беше мор! Да беше чума...
А то, градушка ни удари!
П. К. Яворов
Видях среднощ Яворовата "Градушка"...
А беше зноен ден преди това!
Земята раждаше в притихнала суша.
Витаеха във зноя онемелите слова.
Дойде нечакана в очакване тревога –
разкъса тя небе, стрехи и гнезда!
Душата ми зажали, но бих ли могъл
погубеното да опазя и спася!?
Убитата надежда в мен заплака.
Отиде си трудът – бит и обруган!
Ридае черната земя на Тракия...
В очите ти видях печал.
В душата – храм.
© Стойчо Станев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ех, Стойчо! Без думи ме оставяш, толкова много ми въздейства! Силно те аплодирам!
-
Благодаря ви 👼 13 и Петър за коментарите! Благодаря за поздрава 👼 13!
Библейски времена отново се завръщат... И нови, всъщност вече позабравени стари сказания ще ни напомнят,че Бог е дълго време търпелив.Дано след нас поколението осъществи мечтата за всемирна Любов и с екоиновации спаси Земята.
Иначе ще има нов Ной... -
Содом и Гомор не са измислица. Всичко се повтаря.
-
Благодаря ви Латинка-Златна и Дочка за мъдрите прозрения!
Все още човешките стремежи да подчинят природните закони и безразборното експлоатиране на ресурсите на Земята са с латентен завършек.Но натрупаните в атмосферата диоксидни вещества катализират и засилват стихийното отмъщение, което ни изпраща Великата природа!
Приемете моите приятелски поздрави! -
Дали заслужено или пък не,
но Бог причуква обръчите хорски.
Надявайки се да го разберем
и да не водим битки със природата...
Поздравления! -
И в Ловеч имаше градушки, че и наводнение имаше... Но и ние не спираме да правим поразии с Природата... Хубава и творческа вечер, Стойчо!
-
Благодаря за коментара и пожеланията, Джерина!
Това стихотворение е написано по конкретен повод.През далечната 1998г.на шести юли в Ямбол,по късна доба падна убийствен град, като удари и няколко села в Ямболско!Начупи прозорци,уби животни по време на паша... Парчета от лед, колко човешки юмрук попиля и реколтата на хората.Стихотворението е отпечатано в първата ми стихосбирка "Заредена тишина". -
За пръв път се замислих върху Яворовите стихове, които си извел като мото. Земята ще се съвземе, тя знае, че хората я обичат и се нуждаят от плодовете ѝ - дори и тези, които не могат да излеят мъката си в силни и тъжни стихове като теб, Стойчо. Да благодарим на Бога, че бедствието не е нито мор, нито чума...
-
Благодаря ви Приятели!
-
Човекът е част от природата. Както и градушката. Какво животът и смъртта...
Хареса ми... -
Природата често ни напомня, че древните гърци са прави, когато поставят зад стихиите свои богове. Зад светкавиците и гръмотевиците - Зевс. Зад морските вълни - Посейдон. Градушката винаги е била символ на бедствие за селянина и народа - като цяло. Край на реколтата - плач и скърцане със зъби. А ти, Стойчо, великолепно си предал това чрез сакралните два реда:
"В очите ти видях печал. В душата – храм."
И отлично си се сетил да свържеш стиха с градушката от Яворовото стихотворение. Поздравявам те! -
Стихията - величие и бедствие!
-
Много силно!
-
Човешкото безсилие пред природните стихии...Тъжно е.
-
Толкова силно. Толкова... страшно. Талантът ти не знае граници...
-
Така е. Природната стихия... Има ли закон, който да я спре? Както няма такъв, който да спре чучулигата да пее...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Дори в тъгата,е благонравно за живота.