Среднощно
Хей, музо моя, много си досадна
и като червей в ябълка въртиш.
В глава без ум ще си останеш гладна
и после ще те питам как ще спиш.
Нарочно, откровено демонично,
разравяш в паметта ми пепелта.
Не се сърди, не мрънкай, нищо лично.
Ще кихаш чак до утре сутринта.
Хей, музо, бързо скачай на метлата,
и отведи и черната си котка.
Проскубаха ѝ моите "перата",
сдоби се с понакуцваща походка.
Какво дочух? Мърмориш, че съм злоба?
Не съм, бе! Като ангел съм небесен,
но през деня, а в късна нощна доба,
спасявай се, светът ще ти е тесен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
