Светулки

7 окт. 2018 г., 16:19

Поэзия

514 3 3

Продаден,
разграбен
към теб
се обръща
новият трон
на самотния враг...
Ненавистно
болно
сърцата
извръщат
висящ
и разкъсан
печалния флаг...

Издират
с кръв
вековни дървета -
пропива се
жадно
в усойния мрак...
Избягват
светулки
безнежно
и песен
затихва
с глада
на невечната прах...

Грохот
космичен
изплъзва се
в шепа,
астри
треперят
студени
в платното...
Катранът
залива
с минало черно -
пътеки
безцветни
нямат посока...

Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-10-08T03:27:09+03:00

Текстът предизвика у мен силна асоциация...
Поздравления, Аделаида!
Петър1 (Петър Димитров)

2018-10-07T21:42:24+03:00

Хареса ми отчаянието и мрака в този текст.
Силен е.
vega666 (Младен Мисана)

2018-10-07T19:17:49+03:00

Отново демонстрираш чре конкретната си нова творба, Аделайд, че вертикалното разположение крие големи поетични възможности. Твоите "Светулки" хвърлят поетична светлина. Аплаузи!