„Машини,
стомани,
машини
и масло, и пара,
и смрад.
В небето – бетонни комини,
в бордеите – призрачен глад”
„Епоха” Н.Й. Вапцаров
Строим, днес строим магистрали,
мостове и стъклени сгради,
палати в разкош засияли,
прикрити зад злобни фасади.
Ограбват заводи по схема,
превръщат ги в купчина скрап
и кожите даже ни снемат
с бездушие на черен сатрап!
Вилнеят без свян олигарси –
изсмукват до дъно благата.
В страната на вечния фарс,
надеждата е непозната.
До вчера невзрачни персони
от днес са партиен елит.
Крадат, ти иди да ги гониш,
знам гладен не вярва на сит.
В алеята дебне злодей -
животът стотинка не струва,
сред тъмния ромски бордей
първични инстинкти върлуват!
Разтърсват ни с траурна вест:
„Баща свойто чедо затрива”!
За него домашен арест
пледират в съда милостиво.
В процесии вървим мълчаливи,
облечени в черен памук.
Системата днес ни убива
след всички протести, напук!
26.10.2018 г.
© Владислав Недялков Все права защищены
Съпричастна съм напълно!
Много, много силен стих, с много мощно въздействие!
Браво!