25 апр. 2025 г., 06:21

Устрем

205 0 0

У С Т Р Е М

 

Не четем книгите само заради формата им на изява,

а и заради историите на героите описани в тях

и търсим заедно с автора вечния смисъл,

който е винаги там,все нейде пред нас.

 

Всяка нощ потъваме в малката Смърт на съня

и в нея сме по-беззащитни от малко дете,

във важния,стандартен,житейски катарзис-

подготовка за постоянните изненади,

които Зората на утрото ще ни поднесе.

 

След първата глътка въздух,

трептяща отвътре с пулса

на виталната Божествена Прана

попаднали във вечния кръг

на денонощния цикъл неотменим,

в нас започва процеса,

на възникването на чувствата,

благодарение на които усещаме

същността на новата си реалност.

След време,благодарение 

отново на тях

викаме вдъхновено Осанна,

което без да усетим някак си,

в миг следващ се превръща

в див раздиращ ни крясък Разпни го.

 

Ако този откачен,луд свят

не се усети и не осъзнае,

накъде се е фатално запътил,

не му остава много още време

до последните критически стъпки,

след които в Бездната ще пропадне

и ще съсипе най-безценния си подарък-

усещането за щастие от Живота.

 

Библията е най-великата книга,

под чието крило се побират всички останали,

тя е най-великата Парадигма

за всички преуспели

и за всички пропаднали,

за всичките,античовешки грехове

и за Божественото им опрощаване,

благодарение на покаянието и прошката.

Човешката душа пътува

по безкрайната нишка на Кармата,

с постоянни въздигания и пропадания,

подобни на дишането на Океана.

 

Трябва ли като Лонгин да ослепееш

от проявената Светлина на Възкресението

или цял живот като Тома да търсиш

грубите физически белези-?

Без Вярата,Любовта и Надеждата

цял живот се влачиш прекършен

и удължаваш пътя си към Мъдростта,

без която няма как да усетиш

Светлината и Мощта на Просветлението.

 

Когато светът започне,да се тресе

в предсмъртния транс на сгромолясването,

всеки на кръстопътя застанал,

отново ще има правото,да избере

за себе си Смъртта или Надеждата

и да понесе кръста си към Възкресението

или към безсмисленото,поредно пропадане.

 

В безкрайната спирала на вечните избори

човешката душа търси мъдрия Смисъл

и пиейки Живата вода на Христовите извори,

продължава,в Нищото път да пробива

през непроявените още урви и зъбери.

 

22.04.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...