12 мар. 2011 г., 08:52

В мрежите на живота

548 0 0

Преплетени бели нишки
в косите ти, цял водопад,
заглъхнали тежки въздишки,
нечути на празен площад.


Ситна мрежа от бръчки,
набраздили твойто лице...
Хиляди болки, измъчили
вече разбито сърце, 


пропуснати мигове щастие,
удавени в сълзи мечти,
рани кървящи и чакане
в сърцето да спре да боли. 


В очите изтлели надежди,
две-три кристални сълзи,
познати сюжети отвеждат
там, където с теб сме били. 


Преполовила вече живота,

изтърпяла безумна тъга,
сред звездите летяла и даже
вървяла по цветна дъга, 


с мъничко мъдрост даряваш

моето утро и с много любов,
затова аз обичам те, мамо,
до теб съм во веки веков.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...