В последен порив на душата
аз пиша този тъжен лист…
За мен любима беше, свята
и вярвах в погледа ти чист!
В сърце туптящо – систолично,
горях като Приам за Троя
и в лирика аз много лично,
наричах те: “любима моя!”
И с патос рецитирах Пушкин,
повтарях ти: “Я вас любил”,
но болката не бе наужким,
до гроба си аз бих я крил!…
Изгарях в болните неврони
не трепнах, не издадох вик!…
Що сълзи в нощите изроних –
един печален романтик…
И с въжделение да си моя
забравих що е горък страх…
Приех детето ти за свое
и истински до теб живях!…
Преминах в бури от тегоби,
и лицемерието разбих!…
Потърсих обичта ти с обич,
в изплакан от душата стих!…
Сърцето ми бе в изнемога,
че губех те от ден на ден.
И щом помолиш се на Бога,
спомни си, моля те за мен!
06.01.2023 г.
© Владислав Недялков Все права защищены