4 дек. 2018 г., 14:02

Вълците пеят сами 

  Поэзия
629 4 3

Снежни стъпки потъват дълбоко под натиск
на стара тъга уморена...
Изсъхналият повей на вълчия зов нараняван
очаква луната с рев напоена...

 

По стръмните улеи на скалистите степи
бягат спомени в уплашения поглед...
В тила на създание примирено нежно
развява се мантията от желания вопъл...

 

Уют намерил само в среднощния бяг...
Топлината на застигаща го мрачна песен
приема го завинаги неочакващо и сам
изпява рефрена за тайна приземена...

© Княгиня Нощ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Навярно тайната на самотата изтръгва този лунен вопъл, но понякога такава е песента на единака...
    Енигматичен стил, дълбоко кодирани послания, инстинкт за оцеляване!
    Оригинално!
    Моите почитания, Аделаида!
  • "Тайна приземена" - това е връзката: космическо vs човек!

    "По стръмните улеи на скалистите степи
    бягат спомени в уплашения поглед...
    В тила на създание примирено нежно
    развява се мантията от желания вопъл..."

    Красиви и мистични редове, а по скромното ми мнение истинската поезия винаги следва да е мистична! Поздравление за това силно въздействащо стихотворение, Аделайд!
Предложения
: ??:??