23 июл. 2014 г., 21:12

Заблудена

577 0 0
Спахме отделно, на две различни легла,
тихичко се промъкнах при теб сутринта. Усмихна се нежно, попита "как спа?", ала до изгрева, никой от двама ни не заспа.   Спахме заедно на едно и също легло, бяхме вплели за последно телата в едно. Разбра, че те чакам, че сърцето прескача разбра... че твоето с моето се закача.   И ти не спа, усетих те... не бях само аз, страшно беше, да го изречеме на глас, но докато аз си мислех как да се върнеш, ти си мислил как да си тръгнеш!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катрин Константинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...