БелаТи (Бела Тихомирова)
76 799
25 нояб. 2022 г., 09:33

Зависимост 

  Поэзия
307 4 8

Да усмихнеш чудатите феи, дето тихо съня ми наричат...
Само ти, само ти го умееш и бълнувам, а мисъл не идва.


И насън всички крайни присъди - сомнамбули, проходили бавно,
по ръба на страха ми пътуват и от покрива глупаво падат.


Аз изчезвам незнайна и луда и край устните бръчици имам...
Целуни ги и виж как се будя, безпорядъкът как ми отива.


Събери ме от тихото утро, не показало още очите си.
То не бива да знае за пътя по земята... на нашите птици.


А небето с доволното ехо ще повтаря онази безгрижност,
дето ражда ме бяла, и лек е...
                                                   ала само, когато си близо.

© Бела Тихомирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??