Тя бе от онези момичета, които ходят сякаш нямат нито един проблем. Беше от онези, които те карат да се обърнеш, когато минават до теб. Винаги ухаеше на мъжки парфюм. Кожата ù бе попила целувките на ред момчета. Очите ù бяха видели толкова много лица, приближаващи се към нея, изискващи целувка. Много от тези целувки тя бе приемала като задължение, не ù бяха донесли удоволствие, не я бяха накарали да изтръпне. Тя не знаеше, че това прави целувката специална. Беше заслепена от глупавата идилия на своето време. Очите ù бяха тъмни, почти черни. В тях тя криеше многото си лъжи и болка. Кожата ù бе нежна като коприна, всеки обичаше да я усеща близо. Устните ù бяха точно каквито трябваше да са. Не много тънки, но достатъчно големи, за да усетиш онази мекота, когато я целуваш. Усмивката ù, и двете ù усмивки - фалшивата и истинската - и двете бяха широки и красиви. Можеха да разтопят всеки поглед. Тя връзваше косата си, само когато беше много тъжна. Не знаеше защо. От малка бе така. Обичаше кос ...