Коледна надежда
Всичко започна с една малка снежинка...
Беше късна вечер – може би като всички останали. Затворих очи и отново се помолих. Точно в тези няколко минути, със сключени ръце аз мечтаех за един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство.
Нощта бавно прииждаше, а „стражите”, които пазеха моя сън, с топъл глас ме поканиха да ги последвам. Почувствах се лека, препълнена с желание за живот, поисках необикновеното! Отворих прозореца, а там една малка снежна искрица погали лицето ми. Усетих студенината, полъха на северняка, но видях нещо друго – тази „бяла пеперуда” не се стопи. В моите очи тя оживя. Чувах нейното послание, а шепотът се чуваше навред:
„Коледа, Коледа при нас дойде!”
Знаех, че до Коледа остават само няколко дни, но сега Тя беше тук. Стъпваше на пръсти - бяла, кристално чиста. Лицето ми засия. Оставих прозореца отворен и изтичах навън. Група деца играеха в снега. Правеха снежни топки, а нежните детски гласове се стрелкаха и пробождаха мъглата. Бях на двадесет, ...