Облаците на Несъществуващото
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Облакът - огромен и бял, накъдрен сякаш с гъби от избухнали безброй водородни бомби навлезе през очите му и го накара да изпита тръпка на презрение към нищожеството на човешкия род. Тези милиарди еднодневки, които всекидневно се мотаеха из краката му, като в сюрреалистичен сън. Те искаха уют, храна и удоволствия. Безсмислени и извратени удоволствия, довеждащи ги до своего рода наркоманно онаниране на обезумелите им и никому ненужни мозъци. Виждаше ги навсякъде - в метрото, в превозните средства на градския транспорт, дори и на лигавите им излети. Държаха своите смартфони и онанираха като геймъри. Това не бяха вече човешките същества от неговото детство, а хиперплазирали извратеняци, които плачеха за нови конвенции - от Истанбулски до Манхатънски. Спомни си стихотворението:
СТЕНАТА
"В полето на мечтите никне време
и с плевелите бързо избуява.
Издига се нагоре като Хребет -
Стена с цвета на вечната забрава.
Стена на скръб и сълзи нечовешки.
Стена на вкопчените в нея катерачи. -
Пълзящи милиарди буболечки
преди да падне сянката на Здрача."
То беше една констатация за нищожество - неумолима и вярна. За какво бе необходима на Бог тази слуз от човешки попови лъжички? Към какво се стремеше Всемогъщия чрез нейното съществуване? Може би да опровергае себе си в най-неудачния си експеримент - експериментът с маймуната на Дарвин. Впрочем самият Дарвин с външния си вид бе най-нагледното доказателство за тази междинна маймуна, която така и не бе открита официално от науката в напъните й да демитологизира произхода на човека. Произход ту от кал, ту от кости, уж по подобие Божие. Но човекът вирееше в жалки образи, а Бог не можеше да се редуцира до нищо обикновено. Той стоеше над пространството и извън времето. Книжки, самоприсвоили си правото да се самонарекат свещени, спекулираха с неговата първосъщност, искайки да я припознаят в човека. А всъщност и последното животно на планетата бе по-близо до Него от всяко човешко същество. И докато разсъждаваше така, облакът отмина - бял айсберг и вечен изгнаник, запътил се към несъществуващата страна на Истината, плачейки за нея с безброй сълзи...
© Младен Мисана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Младене, прочетох го на един дъх... Много силно и замислящо... Макар, че аз винаги се старая да виждам добрата страна на човешката природа... Но има моменти, когато ме обхващат подобни мисли и чувства...
-
Много оригинален творба, със структура на философия и мъдрост!
Браво Младене! -
Произведението е оригинално и философско, тангира по границата на прозата и есеистиката. И търси не само бели облаци.
-
Много образно и вярно си описал деградацията на човешкия вид. И негово величество човекът, произхождащ "ту от кал, ту от кости, уж по подобие Божие, в днешно време вирее в жалки образи. Мисана, подбрал си такива изразни средства, чрез които много умело си предал човешкото падение и липсата на човешките ценности в поведението на съвремения хомосапиенс. Разказът ти е "художествен трактат" за "несъществуващата страна на Истината" Смартфони, айфони в ръцете на галфони! Хареса ми!
-
Интересно...
А аз се питам - ако човек е създадн по образ и подобие, жената по чий образ е?
Не е антиженски въпрос, обичам си жените -и то много, просто ме интригуват едни такива... Неприлични въпроси. -
Сълзите на Бог...
Не бих добавил друго,но Той ме създаде, изкушен да придаде Своя образ в нещо смислено,сега плаче, защото явно не се е получило онова което е създал...
Поглеждаш с очите Божии, Младен,опасно е!
Не от Него,а от себеподобните...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
