21 мая 2022 г., 18:13

Само за малко 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
451 0 3
1 мин за четене

 

На носа ми кацна пеперудка. Странно място. Защо, точно там? Нито съм цвете, нито имам нектар или прашец. Събрах си очите, за да я разгледам. Синичка и леко косматичка. Не трябва да мигам и да се усмихвам, защото ще я прогоня.

- Харесваш ли ме?

      Ха! Говореща!

- Добре изглеждаш. Гъделичкаш ме с пипалцата си, възможно е да кихна, но нямам лоши намерения.

- Как я караш?

- Ох, ще се засмея! Сериозен въпрос. Човешкият свят не е от най-прекрасните.

- То и нашият не е. Живеем само няколко дни. Летим, опрашваме някое и друго цвете, и ако не си намерим партньор, умираме за тоя, дето духа.

- Не се оплаквай. И нашата е същата. И ние опрашваме, но не цветя, а едни други неща. После се оказва, че с партньорите сме несъвместими по характер. И минаваме на следващия. Ако се родят деца, нещата се усложняват. Създаваме дом, трупаме, трупаме, накрая се оказва, че всичко това, не ни е нужно. Просто си поредният живял и умрял.

- И вашата е като нашата.

- Постой, да ти се порадвам. Може ли да те снимам с телефона си?

- Нямам време. Иска ми се да летя.

  И тя разпери крилца.

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А аз си мисля, че изобщо не го осъзнаваме и всеки се държи като безсмъртен.
  • По-добре да си поприказваш с пеперуда, а не с оса.
    Приятно разказче и изобщо не е повърхностно.
  • Всички сме на този свят "Само за малко", но го осъзнаваме твърде късно...
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??