14.01.2016 г., 20:47

Грим

617 0 6

вписвам се и отписвам

по воля своя

по подобие на приетото

в Маскарада

и празнувам Живота

(слава и чест на сърцето Му)

иначе казано

нищо лично не влагам

та нали обществото

към всичкото мое посяга

карнавално износвам

аритмично прошарена мисъл

и не търся (вече не!)

диалог с танцувалния смисъл

просто споделяме балната зала

(той си чака принцесата

аз внимавам за партитурата)

щом засвири оркестърът

“маски долу” му ръкопляскам

(колко е топло лицето ти!)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

* подарено на Албена Тотина 

Коментари

Коментари

  • Законът става принцип на обмяна!* Много добре казано/разбрано. Благодаря Ти!* Чакам си моите ония двамца
  • М-да... тук е шумен карнавал, наоколо – бляскава украса и зад маски са скрити хорските лица. Влизащите знаят, че тaкава e просто играта и всеки в нея се включва без нагласа. Всеки получава маска, расписва му се роля, законът става принцип на обмяна – за вечер в роб се превръща кралят, а робът заема мястото на тирана. И какво толкоз има в сърцето ти, което така гнети и потиска душата? Всичко ще скрие небрежната маска... Играй, весели се, и никой не ще разбере къде е истината, а къде – просто приказката. Към полунощ всичко приключва и тържествен салют обявява края на празника, тогава маската снемаш заедно с лицето... А, може би, лицето само ти се е присънило?
  • Да, винаги трябва да "празнуваме" живота! Поздрави за хубавия стих!
  • Момичета и момчета, живейте в чудото на Маскарада защото никой не знае кой до кога е. Благодаря Ви
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...