Потребители (95461) Поезия (164249) Проза (22681) Есета (6769) Публицистика (1188) Картини (12175) Фотографии (26445) Колажи (4033) Музика/Аудио (2398) Преводи (11106) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
N41364
Автор lost_in_art (Надежда Рашева) Пиши

« ...още »
ЗаглавиеИскам да живея!!!
Категорияесе
Подкатегориина Български език
Дата на публикуване06-03-2007г. 17:53 от изречена
Посещения2147
Оценка 6,00 от 3 гласа
Коментари 9

шрифт
| + | - |

Дни наред сън не ме хваща, бродя из стаята като призрак, като сянка, търсеща някъде отдавна изгубеното си отражение... а в малкото случаи, когато очите ми се затворят, за да прогонят поне за миг ужасната умора, която нося на плещите си, сънувам и сънувам... все кошмари, в които сякаш са се вселили всички мои страхове... Страхувах се от мрака, от самотата, от смъртта, която обаче често бях пожелавала, когато не можех да намеря изход, не виждах онази прословута светлина в края на тунела и не намирах сили да се боря. Много пъти бях готова да захвърля живота си, да се отдам на безкрайността, да се предам... бе така до вчера, до нощта, в която най-после възкръснах, отърсих се от миналото, захвърлих страховете си и се вкопчих в живота, защото имах само него.
Бе поредната вечер, в която съзнанието ми не намираше покой в така бленувания сън, поредната вечер, в която проклинах своето съществуване и съдбата, която ми бе отредена... Тогава чух гласа й... бе тих и някак си пронизващ, но не можех да видя образа и, а само някаква бледа сянка... Помислих си, че от толкова безсъние полудявам, че халюцинирам, но думите и прекъснаха мислите ми и ме пронизаха със своята студенина и безразличие...
- Значи ти си тази, която толкова дълго ме чакаше, толкова пъти ме викаше на сън и ме молеше да я спася... ти си...
- Да, аз съм - отвърнах аз с треперещ глас, опитвайки се да прикрия страха, който ме изпълваше... Това, че не я виждах, не значеше, че не осъзнавах коя е и това още повече ме изплаши - сякаш бе чувала мислите ми, бе се поровила в душата ми и бе оставила всичките ми чувства в безпорядък... сякаш...
- Нима животът ти е безразличен, нима си готова да го захвърлиш, да го пожертваш?!
- О, да... защо да живея, какво спечелих от този живот - само болка, сълзи, неразбиране...?! Защо да продължавам да живея, след като съм безсилна да се изправя срещу съдбата си, защо да се боря, след като нямам сили да направя дори и крачка, защо ми е живота?!?!
- Тогава ела, тръгни с мен и ще забравиш болката, ще се отърсиш от спомените, ще съществуваш, без да е нужно да се бориш... та нали това винаги си желала - да се оставиш на течението да те отнесе - е, аз ти давам този шанс! Подай ми ръка...
Слушайки думите и, те сякаш ме опияняваха, усетих как болезнено слабото ми тяло се понесе към нея с трепереща, но протегната ръка... ”Но какво върша, та аз не искам да умра, не... не и днес, искам да живея” - започнах да си казвам тихо, сякаш за да убедя самата себе си...
- Не, аз искам да живея, рано ми е още да умра, когато не съм вкусила почти нищо от живота!! Може до сега да не съм получила кой знае какво и все да съм падала под тежките удари на съдбата, но животът е колело - утре може аз да съм победителят!!
От утре всичко ще се промени, кълна се!! Ще живея, без значение дали падам, все ще намеря сили да започна от начало! Искам да обичам, искам да почувствам свободата, красотата на живота във вените си, да взема от него с пълни шепи и да не изпитам угризения, искам да разперя криле, да изтръскам пепелта на миналото от себе си и да се възродя! Искам да пея, без значение дали мога, без значение дали другите ме чуват... да, искам да живея и ти, Смърт, няма да ми попречиш!!! Не!!!

 

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.
Ако искате да споделите произведението с ваши приятели, може да го правите с линк към него или чрез социалните мрежи, с бутоните за споделяне дадени по-долу:


Вашата реклама тук?
lost_in_art (Надежда Рашева): 12-04-2007г. 19:15
Въпреки че в някой свои разкази или есета пиша малко песимистично аз наистина вярвам,че няма нищо по-ценно и красиво от живота и независимо,колко зле се чувстваме нямаме право да го отхвърлим-щом ни е даден,значи сме го заслужили!Съжалявам много за нещата,които са те сполетели,но щом не ти се е случило нищо,то поне според мен имаш още много неща за които да живееш и да мечтаеш!Постарай се да превъзмогнеш тъгата и се наслаждавай на живота!Поздрави
Luniq (Рая Борисова): 12-04-2007г. 00:44
знаеш ли,аз ведъж пробвах да се самоубия...не успях веднага след това участвах в ужасна катастрофа...непоносимото бе,4е на мен ми нямаше нищо,но видях с очите си как любимо мое същество страда беше кошмарно,оттогава не смея......
lost_in_art (Надежда Рашева): 10-03-2007г. 12:52
Благодаря ти,Katence
lost_in_art (Надежда Рашева): 8-03-2007г. 15:58
Благодаря ви на всички
Karmens (Петя ): 7-03-2007г. 23:15
Много добре казано наистина, имаш подход към есета явно...а и темата...толкова е актуална тая смърт в днешно време...Но много точно си се самоопровергала накрая! Браво!
lost_in_art (Надежда Рашева): 7-03-2007г. 12:32
Ами в живота има и такива неща...всмисъл,не мисля,че трябва да се пише само за положителната страна на нещата Надявам се,че ти е харесало
Sorbus (Пенко Пенков): 7-03-2007г. 09:23
Наде, пиле шарено!
От къде в тая хубава главица такива гадости?
Добре, че накрая всичко свършва добре!
Пу-пу...
lost_in_art (Надежда Рашева): 6-03-2007г. 22:21
Благодаря ти много за хубавите думи,наистина го оценявам и се радвам,че творбата ми ти е харесала,въпреки че едва сега "прохождам" в писането на проза..
Ростислава (Ростислава Златева): 6-03-2007г. 21:14
Животът е най-хубавият подарък,който може да получим и е глупаво да не го оценим.Пътят ,по който вървим не е лесен,но кой е казал,че ще е?!Ако всичко преминавахме без усилие,то какво щяхме да усетим от живота?Не е важно колко пъти падаш,а колко се изправяш,затова не позволявай трудностите да те лишат от красотата,която те чака зад ъгъла.......Есето е много хубаво и ако можех щях да ти дам 10,а не 6.Наистина смислено и много добре написано.Продължавай така!!!

ДОБАВИ КОМЕНТАР:
Всички НЕГРАМОТНО написани коментари се трият!!!
Добави
Оценка?

2 3 4 5 6
Оцени!

^НАГОРЕ^
Online: 164