lady_rose
110 results
Несебърски луни...
(На Ц.)
Небрежно се изгубих в пеперудените миди,
a в горещия изгрев на първата закуска
потърсих обедния плаж на нашата хавлия ...
  526 
Кой казва, че не можем да обичаме вечно?!
Разкажи ми за цвета на дъжда...
Слепци сме ние пред истината!
Желаем я! Ковем я! И после я унищожаваме!
Разкажи ми за цвета на дъжда... ...
  785 
Механично...
Очите твои чезнат непознати,
а устните отронват тишина.
В кафето ми с цигарен ритъм
ненужната сега е захарта! ...
  631 
Хронично...
(На... )
И зад завесата, покрита с изневяра,
дочувам нечие безизразно лице,
а няма я последната цигара ...
  740 
Декември...
(На М.)
Ще изгоря последния ни танц
от миналия Декември...
И моят силует, безцветен от скитане, ...
  1300 
Никакви...
(На М.)
Различни сме, и всякакви, и чужди.
Еднакво сме научени да си мълчим.
И моите са твои някакви си нужди, ...
  711 
Няма те...
(На Ц.)
Денят мимолетно си тръгваше
и в днешното "вчера", по релсите,
от дивите вишни на устните, ...
  843  13 
От колко време те обичам...
(На М.)
От колко време те обичам...
А от толкова повече ми липсваш...
Чувам името ти и умирам жива ...
  907 
Декември...
(На М.)
Ще изгоря последния ни танц
от миналия Декември...
И моят силует, безцветен от скитане, ...
  1764 
Денят...
Денят е по-различен
от вчерашното утре.
И някак странно прозаичен,
безцелно празен и отвътре. ...
  587 
Тук...
(На М.)
Побърках се... Да, аз пиша... Тук е истината. Тук си ти, за когото винаги ще ме боли. Тук са истинските мигове. Тук е светът, в който съм сама... със себе си. Любимият ми лист и химикалът на дните ми. Не се крия. Аз съм тук. Тук, между страниците. Тук... в музиката ми. Тук... във вятъ ...
  1233 
Кафе и дъжд...
Носиш ми ухание на кафе и дъжд...
Чувствено блестя в очите ти...
Мокриш розите на всяко мое "Вчера"...
Обливаш с лъчи кожата ми... ...
  2661 
Побърках се от болка...
Кръвта заля акордите...
И мрак, и лудост! Тишина!
Очите ми - бездънно мъртви
и черен облак от тъга. ...
  815 
За теб и нощите ми...
(На М.)
Със безлюбов са пълни нощите,
с безсъние покрил си ми косите.
Копнея аромата ти и още... ...
  870 
Толкова е топло...
(На Максим)
Толкова е топло там,
където си обичал.
И тихо е, където бил ...
  819 
В нищото...
(На М.)
Аз винаги се ронех мълчалива,
а вятърът обливаше ме с устните
на любовта, която си отива ...
  720 
Обичам те...
(Ha Ц.)
Обичам те! Не спирам да мечтая,
дори за миг да ме обичаш ти...
Обичам те! Ужасно те желая... ...
  820 
Аз полудях, Любов...
(На Ц.)
В безлунна нощ ще те открия...
Ще бъдеш вечен и неспирно мой!
Ще се отдам на твоята магия ...
  1041 
Обичах те...
(На М.)
Аз твоя бях до изнемога...
В очите ти се раждах и умирах.
И в образа възвишен виждах Бога. ...
  873 
Пролетно усещане
(На Ц.)
... И пролетта ще ме отнеме някак си,
и безпътечно във очите ти ще се изгубя.
Неканен и безумен във съня ми пак ще си... ...
  649 
За голямата любов...
(На М.)
И тя - любовта си отиде, силната и голяма любов... Може би завинаги. И целият свят беше пуст. Какво е да обичаш до толкова истински и безгранично, че да си готов да умреш само, за да докажеш, че наистина обичаш? Аз вярвам в тази мълчалива любов, носеща винаги повече тъга ...
  1837 
Аз и ти
Струни на китара... и кърваво червен залез... Къде е зимата сега? Къде е студеният вятър да обрули току-що отронилите се от лекия повей цветове? Къде е мъгливата покривка сега...? Защо я няма да скрие божественото синьо небе...? Къде сме аз и ти... прегърнати и влюбени? Къде е усмивката ти? ...
  1500 
На М.
Безследен спомен от обичане,
засъхващ с обещание по бузите.
Среднощното паническо изтичване.
Догонвам сенките на стара муза. ...
  795 
За Сбогом
(На М.)
Аз в стихове ще облека надеждата
за кървав залез, слял се с изгрева.
До болка непознат изглеждаш ми ...
  2055  18 
На Максим - Завинаги...
Сърцето твое с безметежно биене...
Мълчейки в нежна суета,
не ме попита искам ли...
без любовта ти да заспя?! ...
  1020  10 
Не заспивай... без любов!
(На М.)
Заспиваш ли в незряща непринуденост,
рисувай в тъмни сенки моите очи !
Не спирай никога да бъдеш влюбен... ...
  1356  11 
Смисъл просто няма. . .
Нима животът няма смисъл?
Без смисъл ли ми е стихът?
Дали това, което някога си писал,
остава без душевна плът !? ...
  893  15 
Ти . . .
(На М.)
Ти си на слънцето в лъчите.
В росата утринна си ти.
Ти си уханието на липите ...
  1835  10 
Щастието и тъгата
В стремежа си безплодно да успеем,
жертваме мечтите недохранени.
И времето побъркващо пилеем,
бягайки щастливи, от тъга опарени. ...
  859 
Романтика...
(На М.)
Устните - безкрайно сладострастие.
Вкусвам вишнената мекота.
Очите - вечно, бъдещо причастие - ...
  766 
Раздвоена
(На М.)
Горя и гасна раздвоена.
В омразата си те обичам.
Нима за теб не съм родена?! ...
  947  11 
Раздяла
(На М.)
Пътищата лесно поделихме -
аз левия избрах, ти - десния.
С излишък в думите се разделихме. ...
  648 
Измислен 2 (на този, който беше, но не исках да бъдеш)
Аз пиша вдъхновено всеки миг.
Дори със сълзи на очи не спирам
и думите превърнаха се в лик,
във който смисъл винаги намирам. ...
  692 
Миг от живота ми
(На М.)
Аз ти подарих миг от живота си,
а ти ме прегърна и духна в миглите ми
като глухарче... ...
  708 
Истината
Уличен побой, стрелба, агресия.
Добър ли си - потъвай във земята!
А състраданието - откога сме го обесили.
Престъпници сега са и децата. ...
  677 
Страхът
Животът - неизбежен кръговрат,
засмукващ пагубно душите ни.
Животът на страха е брат -
изтръгва видимо сърцата от гърдите ни. ...
  655 
За Приятелството
Аз сляпа съм да видя туй предателство,
загубила пътеката на своя ден.
Защо ми е безцветното приятелство,
което тягостно пулсира в мен? ...
  1032 
Когато пиша...
Горещи мисли
и нежна, тиха светлина.
Дълбоко пиша на белите листи,
а думите спират дъха... ...
  754 
Миг
Миг - желан, недоловим.
Миг - огрян, прекрасен и любим.
Миг на сърцето мое,
изпълващ ме със смисъл нов. ...
  873 
Любовта във мен напира,
побеждава хиляди неща
и може би едва и аз разбирам
колко тежко е да си сама. . .
  547 
Random works
: ??:??