MariaMustakerska
688 results
/ За по-големи /
В гората силен вятър, сняг.
Летят снежинките красиви
от зимата студена знак.
Животните са мълчаливи. ...
  165 

Изминаха няколко месеца, в които нищо съществено не се случи. Но след това започна войната между Русия и Украйна. Този факт тревожеше Лео, точно това не трябваше да узнаят тези, които бяха го изпратили тук на Земята. Залогът беше много голям. Той знаеше, че човечеството е в опасност. И рискът него ...
  372 
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част осма
… ...
  456 

Вече съм вкъщи, а все още си представям Лео. Ако не беше Марин, може би разговорът би тръгнал в друга посока… Но да си призная шефът е много забавен и вечерята си я биваше. Дълго време не можах да заспя и най-накрая, унасяйки се, си припомних думите на Марин, че не е необходимо да ходим на работа ...
  441 
Продължение на романа "Лео", част шеста
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...
  280 
Лео
/ Роман /
Част пета

Днес съм сама на работа, шефът каза, че Лео си е взел отпуск. Чудно къде ли е отишъл? Започнах да обработвам едни анкети, но непрекъснато мислех за него? Дали не се е запилял някъде с инженерката? Не, сложно е, тя все пак е омъжена. Ако ще ходи с нея, не е необходим отпуск. ...
  266 
Част четвърта

Не, не, не може да съм влюбен, това чувство не съществува в света, от който идвам. Лео не спираше да мисли, съзнанието му рисуваше Розали – толкова невероятна и толкова истинска. Той повтаряше името ѝ и изпитваше безкрайно очарование от това. Така не може да продължава, ще се разходя ...
  797 
Продължение на романа "Лео", част трета
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...
  286 
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част втора ...
  452 
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част първа ...
  356 
Когато се спуска нощта
Когато се спуска нощта,
нарисувай ми бели коне!
Когато се спуска нощта,
нарисувай ми звездно небе! ...
  719 
–Да тръгваме! – предложи Емил. –Ще минем през Ловеч да оставиш колата си. Не искам да пътуваме поотделно.
Караха един след друг и сравнително бързо бяха в Ловеч. Гери премести багажа си в неговата кола и най-после пътуваха заедно.
Времето стана по-студено, вече прехвърчаха малки снежинки и се удряха ...
  255 
Дъхът ми спира. Сякаш е късмет,
че зимата рисува по стъклата –
елхичка, Дядо Коледа и теб,
и аз попадам в свят на красотата!
Блестят снежинките кристални с цвят, ...
  709 
Измина доста време от раздялата ѝ с Ивайло, вече не изпитваше оная пареща болка, само от време на време се сещаше за него. Е, ставаше ѝ тежко, но успяваше бързо да го преодолее. Спомняше си и за непознатия от магазина – Емил, така се беше представил. Винаги, когато излизаше с чантата, си мислеше за ...
  705 
Тъгата имаше неговите очи, неговото лице, неговото сърце. За сърцето не беше съвсем сигурна, той едва ли притежаваше такова. След бурната връзка, която имаха, след многото обещания, след многото общи желания и мечти за съвместно бъдеще, той ѝ изневери и всичко рухна, ей така, отведнъж. В началото то ...
  793 
Всичко е приказно, светло, красиво,
всичко снегът заличи!
Бялата улица тук мълчаливо
свети в безброй светлини.
Бавно в душата снегът се натрупва. ...
  215 
Колко дълго те търсих
Колко дълго те търсих и чаках,
колко дълго без тебе живях…
В стиховете аз тебе рисувах
и за тебе красива аз бях. ...
  656 
Времето събира,
времето разделя…
Той, животът, си върви,
отминават идващите дни.
Тебе не откривам ...
  669 
Къде си ти?
Чезнат навън светлините,
душата боли.
Къде си ти?
Бавно угасват мечтите, ...
  221 
Като в някаква детска игра
търся стъпки, танцувам в нощта.
Тръгвам с тебе ръка за ръка
и пред нас е света, и пред нас е света.
Във очите ти има тъга, ...
  186 
Прераждането
Сънят беше странен и неразбираем. Струваше ми се, че летя в междузвездните пространства и някъде там се явяваше образ – много красив. Исках да разбера кой е той, но чертите оставаха не съвсем ясни и аз напразно се стараех да се доближа до образа.
Събудих се притеснена от странния сън, о ...
  446 
Когато се спуска нощта,
към тебе пътувам.
Когато се спуска нощта,
за теб съществувам.
Когато се спуска нощта, ...
  780 
Отново да се преродя
и да потърся красотата,
и да последвам във света
хармонията на душата…
Да срещна погледа ти мил, ...
  821 
Запознаха се случайно при едно пътуване, по-точно екскурзия до Рилския манастир. Тогава тя беше много красива. Косата ѝ падаше свободно, естествено къдрава и кестенява. Работеше като библиотекарка. Той беше инженер с добра и платена работа. Представителен и привлекателен. Нямаше пречки за едно добро ...
  788 
Изчезнаха твоите думи,
изчезнаха всички мечти.
В морето от мисли се губи
любов и надежда дори.
Душата потъна самотна, ...
  319 
Цвете малко, цвете синьо,
за любов ли ми шептиш?
Ти си толкова красиво,
искаш да ме поздравиш!
Във небето се оглеждаш, ...
  196 
Вземи сърцето ми, което
обича само тебе във нощта!
Ще чуваш пулса на морето
и тихата любов на есента.
Ще шепнат устните ми само ...
  906 
Вземи сърцето ми, което
обича само тебе във нощта!
Ще чуваш пулса на морето
и тихата любов на есента.
Ще шепнат устните ми само ...
  674 
Няма те до мен сега.
Сякаш приказна игра…
Светят цветовете,
веят ветровете.
Няма те във моя ден, ...
  299 
В мислите си те желая,
пулсът ти усещам в мен!
Шеметна любов безкрайна
ни прегръща в своя плен.
Искам в твоя свят да бъда! ...
  827 
Ти ли измисли за мене Луната,
сътвори я от лъч светлина?
Ти ли събуди във мене мечтата
и дари всеки ден с красота?
Всяка нощ ли със мене осъмваш? ...
  431 
– Как си? Пак ли си тъжен
и сърцето ти пак ли боли?
Искам ти да си слънчев и нежен
и за болката ти забрави!
– Мила моя, далече съм, знаеш… ...
  230 
Докосна душата с любов,
запали със обич луната!
И сякаш щастлив благослов
рисува за мене Съдбата.
И багри и сенки красиви ...
  762 
Душете ни са слепи,
умира любовта…
Без правила, без думи
погубва я нощта.
Изгубили надежда ...
  163 
Не ме забравяй ти!
А тишината днес боли във мене
и мракът стене като жив.
Не ме забравяй ти!
Аз помня всички твои стъпки ...
  171 
Във лунна нощ в небето звездно
откривам път към теб любов.
И някак странно, неусетно,
и пътят се превръща в зов.
Ти пак си същият, аз зная – ...
  690 
Аз искам с теб да си говоря,
понякога и да мълча!
Душата ми да бъде твоя,
да ме сънуваш през нощта!
Да ме приемеш със сърцето ...
  840 
Погледнах очите му. Имаше нещо странно и трескаво в тях. Може би употребата на наркотици беше дала своето отражение. Не трябваше да забравям, че преподавам в училището в затвора.
Георги беше в десети клас. Според мен имаше средно образование, но беше успял да надхитри системата и да се запише да учи ...
  267 
Животът ме срещна със Златка в ученическите ѝ години. Преподавах ѝ по български език и литература. Златка беше сираче. Майка ѝ починала година след раждането ѝ, а баща ѝ се беше оженил за друга. Мащехата не я искала и се наложило вуйчо ѝ да я отгледа. Най-напред се грижела жена му, но тя била болна ...
  256 
Докоснах те,
сърцето си отвори.
Целунах те
и ме дари със красота.
Обичах те, ...
  728 
Random works
: ??:??