reinbow
554 results
731
9
567
7
717
12
706
6
536
8
533
3
444
2
745
8
Тишината затрупа прозореца,
заваляха отминали мигове,
от стрелките се посипа умора
и въздишка след хиляди викове.
Спря нощта и се вгледа във залеза, ...
заваляха отминали мигове,
от стрелките се посипа умора
и въздишка след хиляди викове.
Спря нощта и се вгледа във залеза, ...
369
6
1076
4
988
4
846
5
Притихна полето
под нежния плащ на нощта,
полегна в небето
самотната бледа луна.
Засвири им нежно ...
под нежния плащ на нощта,
полегна в небето
самотната бледа луна.
Засвири им нежно ...
1278
8
563
4
586
4
1056
12
Последна чаша самота
допивам с устни зажаднели,
последни капчици тъга
днес мокрят празната постеля.
Последно днес ще съм сама, ...
допивам с устни зажаднели,
последни капчици тъга
днес мокрят празната постеля.
Последно днес ще съм сама, ...
482
6
869
3
Сърце непознало любов
е мъртво, дори да тиктака.
Душа непознала живот
е призрак изгубен във мрака.
Ръце непознали страстта ...
е мъртво, дори да тиктака.
Душа непознала живот
е призрак изгубен във мрака.
Ръце непознали страстта ...
941
5
971
11
На глътки жадни всяка твоя дума
изпивам, а душата ми гори.
И устните откакто ги целуна
не спират да се молят „Продължи”!
Изследвай като обетована земя ...
изпивам, а душата ми гори.
И устните откакто ги целуна
не спират да се молят „Продължи”!
Изследвай като обетована земя ...
643
1
9
911
4
Не мога да мисля, когато си близко,
не мога да дишам, когато те няма,
в главата ми луди, объркани мисли,
в сърцето ми бие лудост за двама.
Не мога да искам, когато те имам, ...
не мога да дишам, когато те няма,
в главата ми луди, объркани мисли,
в сърцето ми бие лудост за двама.
Не мога да искам, когато те имам, ...
737
10
535
1
722
3
Преди да се събудя се усмихвам,
дланта ти топла нежно ме следи,
във унеса блажен притихвам,
сърцето ти със моето звучи.
Проблясва лъч и палави прашинки ...
дланта ти топла нежно ме следи,
във унеса блажен притихвам,
сърцето ти със моето звучи.
Проблясва лъч и палави прашинки ...
913
2
Дъждът изтича с босите си стъпала
по улиците прашно запъхтени,
поръси с нежност пожълтялата трева
и дланите ми вечно уморени.
През облаците слънчеви лъчи ...
по улиците прашно запъхтени,
поръси с нежност пожълтялата трева
и дланите ми вечно уморени.
През облаците слънчеви лъчи ...
417
4
563
7
592
ХХV
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново ...
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново ...
609
521
7
Обичам да гледам небето,
след залеза див как пада нощта.
Поглеждам нагоре и ето,
подарък ми праща - звезда.
И тихо е, свети луната, ...
след залеза див как пада нощта.
Поглеждам нагоре и ето,
подарък ми праща - звезда.
И тихо е, свети луната, ...
570
5
1856
18
464
3
ХХІV
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...
564
814
6
ХХІІІ
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...
560
577
12
1559
4
16
926
7
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
