yossifova
580 results
Слънцето сякаш падна в морето,
заплело в лъчите си залеза,
тъжни искрици се покатериха
по гърбовете на волни делфини.
Хукнаха бели вълни, запремятаха ...
  855  12 
Преди много време, под едно мое стихотворение, в типичния си шеговит тон, Tomad (Кашмирски ) ми написа нещо от рода на: „Сега, ако напишеш и едно стихотворение за Червената шапчица”. (Томич, търсих го проклетия коментар, ама не можах да открия, за да го копирам точно.) Бях забравила, че му обещах да ...
  1563 
Не умирам от думи изпратени,
със отрова стрелите намазали,
може малко до кръв да ме драснат,
но пречупени падат в краката ми.
Не изпадам във ужас от вълчи захапки, ...
  761  18 
В студената пръст
кокиченце наболо.
Чевръсто расте.
Снега стопило,
очи ококорило... ...
  636 
Ти спря до мен, очакван миг...
По устните ми се изплези.
Забравих за предишния момент -
нацупен, плачещ като бебе.
Погъделичка ме със смях ...
  993  17 
За мен, си най-белият спомен,
птичи полет в душата ми -
по-лек от морска коприна,
по-тежък от гневна вълна.
С мисъл за теб оживявам, ...
  959  10 
Безсънна тишина... И вятър... Мирис на трева.
Със стъпки от роса върви мъжът на моята мечта.
Лицето му е есенно. Очите му – най-кръглата сълза.
Във дланите си стиска следи от дълга самота.
Върви уверено. Тревата скърца... жажда за живот. ...
  857  13 
Тази нощ от любов съм пияна,
като най-долнопробна пияница -
изпих литър спомени незабравени
и половинка мечти несбъднати.
Поръчах си чалга просташка, ...
  1652  30 
Под чардака на моята къща -
босилеков аромат
и цъфнали жълти латинки
(като портокалов цвят).
Два стола люлеят празни надежди ...
  1871  24 
Две черешки за очички,
копчето от роклята ми за носле,
отпечатък от целувка – мойте устни,
с шалче – да му топли във студа.
Нарисувах си от сняг човече. ...
  680  11 
Всеки ден слънце ти паля с усмивка,
топля лицето ти, галя те по косата,
после се сгушвам на скрито в гърдите ти
и ласкаво светя в гънките на мечтата.
Вечер подкарвам искриците на очите си ...
  951  11 
Населих с любов всяко кътче в душата ти,
старомодно се вмъкнах през задната порта,
сгрях ръцете ти и краката ти с одеалото
на последните удари в мойто сърце.
Напоих те със обич, нахраних те с тялото ...
  1083  17 
Тази есен отмина безмилостно,
задгърби горещото лято.
Но все още те търся, мой мили,
в моята песен недоизпята,
в моите стихове, недолюбени, ...
  703  16 
Хайде да се надиграваме –
ти ще стъпваш тежко, аз ще ситня,
леко ще приклякам край мечтите ти,
бяла кърпичка ще вея пред очите ти,
край ръцете ти фустаните ми ще се диплят, ...
  886  16 
Светлина струи. От теб. От мен. От нас.
На този ден, във който ти, във който аз,
ще срещнем с поглед своите души -
ще бъда Аз, ще бъдеш Ти, ще бъдем Ний.
Една звезда ще запламти, ще грей, ...
  1397  18 
Седим със теб на кръгла маса. Голяма, като света... От двата края.
И пълни са кристалните ни чаши със стихове... И със любов.
Наздравица пенлива вдигаме – да бъде наше земното кълбо.
Във Коледната пита съм боднала свещичка. Да свети. Да огрява
и моето, и твоето лице. Дали ме виждаш колко съм щастлив ...
  1196  13 
Богословен да е денят,
във който ти се появи до мен.
Ах, този миг, примами за живот
и разкодира тихо мойта плът.
Сънувам твоите следи, ...
  878  13 
Очаквам Коледното чудо.
На обич ми мирише.
Почуква вятърът със нокът
по заскрежените ми чувства.
И грабвам молива изписан. ...
  756  19 
"Бела съм, бела, юначе, бела съм света огрела."
Изтъках си мечта от слънчева прежда,
закичих я с късчета небеса
и тя засия, задъхана, обла и мека,
и росна лицето ми с триста надежди. ...
  782  15 
Късно е. Тъжно е. Царят умря... Няма да викам „Осанна” за нови.
Няма и погребение да му устроя. Ще окача портрета му на стена,
пълна с измислените от мен герои... Прах ще покрие всеки лик, който
не може, не иска, не знае как да премине през мойте огньове.
Ще се скрия в онази гора, изпълнена с тишина ...
  779  15 
„Мокро нослето… И устните пърхащи
като криле на врабче.
Ей, съвземи се… Нещо не бъркаш ли…
Глупаво старо момче.”
(Недялко Йорданов) ...
  704 
Абортирах те, моя Любов... Скъсах ти пъпната връв.
С тъничък меч... подострен от дългото чакане.
Много бързо растеш... Не мога да те износя.
Нека други те носят... Отстрани, ще се радвам.
И сега съм празна... кървя... Ще ми мине, Любов. ...
  813  17 
Аз не бях те поканила.
Сам дойде.
През очите ми влезе
простичко –
прескочил през плета им. ...
  1143  17 
Шапката невидимка свали... и онова
тъничко, натопено в любов перо...
Преди да се съмне... Малко преди
да разбереш, че с теб съм осъмнала.
Нарисувай ми земни неща – ...
  858  11 
В съня... изгарящо жесток,
във писъка на самотата,
край синора на тишината,
те чака моята любов.
И влиза... мълчешком, ...
  735  13 
На пътя ми е застанало
едно Лято –
по-горещо от лава
и по-цветно от пролет,
сто каба гайди ...
  684  15 
Още малко остана, Любов.
И си вече до мен.
Само две-три крачки мои,
или една от теб
(мъжка крачка - от ония, големите) ...
  1098  26 
И когато ме отричаш,
подир думите ми тичаш,
мразиш се, че ме обичаш,
а пък ме обичаш шумно.
Даже рибите в морето ...
  802  10 
Минзухарено никне сърцето ми,
гола поляна доскоро,
и като стадо отвързано светнаха
всички звезди в небосклона.
Аз съм пастирката дето ги пали ...
  936  20 
Тази моя любов – необятна, широка... Този извор горещ...
Пак изригна по никое време... Изгори ме дълбоко.
Връхлетя ме внезапно – без да пита и без да се моли...
Ураган... Торнадо... Завъртя ми ума. Не, направо го срути.
На ухо ми прошепна. Да летя... Да горя... Като феникс. ...
  2199  23 
Босоногото момиче,
с босоногото момче,
с капки дъжд в очите
мълнии тъкат.
Облаци им сплитат ...
  1957  31 
Смутено нещичко ми шепнеш,
тъй тихичко, като във детски сън,
и се усмихва тъжната ни вечер,
и някак си по-леко ни разделя.
Разстила лекокрили балдахини, ...
  725  11 
Казваш, че съм те измислила,
изваяла от глина,
издялала съм те от мисли -
наранимо-доверчив.
Душата ти създала съм ...
  653  17 
Лятото пак си тръгва голо и босо,
ухае на чернозем и сено,
в осиротялата тишина на октомври
само рижата циганка-Есен намига.
Ех, погадай, погадай ми на листопад, ...
  939  20 
За теб ще съм угасналото слънце
и ода от печал ще сътворя,
в минор ще озвуча нощта.
Светът ще скрия в нежните си длани,
по крайчеца на небосвода ще отмина, ...
  742  24 
Есен е.
Разгърдено голо хоро играе вятърът,
шарени листи се ронят в краката му,
облак перчема му скрива в калпака си,
господарската сИтни и подсвирва с уста. ...
  1513  22 
(По Владислав Евсеев)
Ти пристигна – с последните
сиви, мрачни, зли дъждове.
Аз пък, спомена сложих разсеяно
на гърдите си, вместо твойте ръце. ...
  696 
Замечтано ме гали зовът на отлитащи жерави -
ще се върнат, не усещат раздялата.
Тези пътища са за очите, за сърцето – разстояния няма,
като за полет – величието на необятно небе.
Септември с топла усмивка разтваря широко криле, ...
  811  29 
„От време на време радвай някого, дори и самия себе си.” (Вантала)
Като кръстовище на тъжни мисли
чернее хоризонтът.
И целият от дъжд си мокър -
по теб, като по клони, ...
  759  10 
На твоето рамо снощи заспах -
топло, реално.
Звезди не броих –
сама бях звезда
и жаждата ти изпих – ...
  1025  22 
Random works
: ??:??