Дългият и криволичещ път ме води към твоята врата. Той няма да изчезне никога, виждал съм го и преди - той винаги ме води тук. Води ме до твоята врата.
Дивата и ветровита нощ, която бе измил дъждът, остави езеро от сълзи - да си доплаче през деня. Защо ме изостави тук? Нека да вървя по пътя.
Много пъти бил съм сам. И много пъти съм крещял. Ще разбере ли някой някога и колко пътища опитах...
И все пак ме отведи обратно ти, дълъг, криволичещ път. Не ме оставяй тука да стоя изгубен дълго, както някога. Не ме оставяй тук да чакам - отведи ме до нейната врата.
Ако не ме поведеш обратно ти, дълъг, криволичещ път, да ме оставиш тука, сам - дълго, дълго - както някога. И все пак, и никой не ме чака, води ме пак до нейната врата.
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.