Анабел
По пътеките отъпкани се спъвам
и тръните по люспите ме галят...
В незаключени врати се блъскам
и влизам там, където не отварят...
Светът за мен е тясна блуза,
,,сънувам,, гола, макар да ми се смеят...
Обръщам винаги и другата си буза,
да ме ударят пак, а те не смеят.
Непознатото в познато търся,
в хората за ангели все гледам...
и връщам се сама на кръста
с небето, когато се разделям...
Гмурвам се във този свят отново
сред вълните му опашката си търся...
а той ме гледа някак си сурово
коктейли ,,Молотов,, ми дава да закуся...
Опашката ми -облачно хвърчило
тайни знаци в небето ми рисува...
А слънцето във рани зазорило
името ми в просъница бълнува...
И пак излизам в кървава корида,
денят обличам, изпива ме нощта...
Един път океан съм, друг път мида,
а аз си плача пред свещта...

Музика- • Soldier Of Fortune - Guitar Instrumental