Лучшее, что было опубликовано в этот день на протяжении всех лет
1 014 результатов
Вместо обич – скрити интереси.
Вместо слънце – студ и сивота.
Късно зреят ранните череши.
Страх напъпва в сънните цветя.
Дните раснат на години. ...
  4823  46  90 

5.0 / 28

Рейтинг: 0.941

Очите ти са рилски езера,
като небето сини и безкрайни!
Снагата ти е Стара планина,
желана и изпълнена със тайни!
Косите ти като презряла ръж ...
  2883  21  18 

5.0 / 18

Рейтинг: 0.919

Живееш в транс - неделя след неделя.
Светът върти се бясно в мъртъв кръг.
Провиждаш лудите от скорост онемели,
неподозиращи за собствения си недъг.
Единствен смисъл крие битието. - ...
  1221  13  11 

5.0 / 21

Рейтинг: 0.918

Трудно ли е да не бъдеш себе си?!
Кой те кара да мислиш, че е лесно
аз да съм себе си...?!
Защо си мислиш, че имаш правото
да нараняваш...?! ...
  2231  12  15 
  3361  27 

5.0 / 17

Рейтинг: 0.905

Как искам да съм камък, скален къс.
Да бъда ледник със лице прозрачно
и никакъв житейски земетръс
да не намокри моите клепачи.
Да онемее смелият език. ...
  849 

5.0 / 17

Рейтинг: 0.904

Две крадливи свраки обикалят
по стръмната пътека на въздишката.
Сърцето ми е вечното махало
над въглена в безплодно пепелище.
Отмервам пози, все по правилата, ...
  572  10  12 

5.0 / 12

Рейтинг: 0.904

Самота се процежда на капки
през неведом отвор в деня ми,
пропуква на две огледалото,
неуспяло да ме разпознае.
Проглуши съня секундарникът ...
  1716  12 

5.0 / 27

Рейтинг: 0.898

"Голямо сърце в нощта" от Дарина Дикова
Композитор и пианист: Дарина Дикова
  1689  15  38 

5.0 / 16

Рейтинг: 0.896

ЗАЩОТО САМОТАТА Е ЧЕРВЕНА
Недей да вкарваш мисълта ми в рамки.
Аз мога да отлитна през прозореца.
И смятам, че е още твърде рано
за свойте страхове да ти говоря. ...
  559  12 

5.0 / 23

Рейтинг: 0.889

Не знам защо и как съм побеляла.
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен, ...
  1224  12  26 

5.0 / 13

Рейтинг: 0.886

  790  11 
В мрака ме целуна тя
и изтича към дома!...
Като птица отлетя
палавата ми мома!...
Татко й дано да спи, ...
  849  10 

5.0 / 20

Рейтинг: 0.876

Тя не знаеше как този пагубен свят се обича,
но обичаше истински. Беше толкова бяла душа
Не разбра и кога от усмихнато,светло момиче
се превърна в пораснала, уморена и тъжна жена.
Тя не знаеше как И полепваше кал по лицето. ...
  755  12  24 
  1744 

5.0 / 14

Рейтинг: 0.874

Той е толкова странен!... От малък е ням
и с тромпета тъгата излива...
И във студ, и във пек той – неук музикант,
любовта си нещастна разкрива...
И поезия нежна със ноти твори, ...
  1033  12 

4.8 / 15

Рейтинг: 0.871

Бог създал за ден земята,
и от кал, дори Адам,
от реброто му -жената
и в беля го вкарал сам.
Змия, ябълка, дилема, ...
  951  11 
  3901  12 

5.0 / 10

Рейтинг: 0.859

  536 

5.0 / 14

Рейтинг: 0.857

Не знам дали си даваш сметка,
но ние двамата отключихме
на птици безкрилати клетките,
а нашето небе се счупи...
Не знам за теб, но те усещам. ...
  571  10 

4.9 / 16

Рейтинг: 0.856

Трудни дни. Като камъни - сиви и тежки,
който беше нормален, отдавна е луд.
А поети - на Бога любимите грешки,
пак подпират небето. Сизифовски труд.
И изгарят душите им - факли човешки, ...
  1037  10  19 

5.0 / 17

Рейтинг: 0.854

Отново Бог е тих, невъзмутим.
Разсеяно намества очилата,
сълзят очите Му от смрад и дим.
Пореден гейм излъчват от Земята.
Човечеството - не! - не се отучи ...
  893  20 

5.0 / 12

Рейтинг: 0.850

Имах аз хоби любимо –
с него подхранвах мечтата.
Вярвах, че то е значимо
и ще се видя в печата.
Много залагах на него... ...
  578 
***
Заслушай се в шепота на вятъра.
Ще чуеш музиката на цигулки.
Тъгата е емоция пречистваща -
да блеснат радостни гъдулки.
Загледай се в шедьовъра на бурята. ...
  899  11  16 

5.0 / 14

Рейтинг: 0.848

Дълбоко в очите пролет настана.
Зазвучава валсът на любовта.
В полусън, в тайна нирвана
пулсира сърце в миг доброта.
Дълбоко в очите смисъл прошепва ...
  623 
  613 

5.0 / 14

Рейтинг: 0.833

В осем и нещо градът се пробужда,
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара ...
  898  16 

4.9 / 15

Рейтинг: 0.832

Във нас работи механизъм.
Един е. Мирен не стои.
Не спира нивга и е силен.
Сърце е… И за нас гори.
Работи денем неуморно ...
  627  19 

5.0 / 9

Рейтинг: 0.828

в памет на д-р Иванов
През 90-те години на миналия век, работех и като извънщатен сътрудник за вестниците "24 часа" и "Континент". Списвах техните шахматни материали. В първия под името Мисана, а във втория като Вега. Анализирах партиите от мачовете за световната титла по шахмат или текущи супертурн ...
  846  14  15 
  1295 
  1065  10 

5.0 / 6

Рейтинг: 0.824

По-добре като Моцарт да умра,
в бедност, нищета и несрета.
Отколкото душата си да дам,
да я заключат в пошлия зандан!
Където честността е просто дума, ...
  2377 
Пренебрежителният поглед, хвърлен към попиталия за свободно място, установи – няма нужда от втори. Дребен човечец, гладко обръснат, със странна прическа, изкривила косата от двете страни така, че се образуваха нещо като рогца отгоре. И бледа, леко мазна усмивка на неуверен човек, усилено мачкан от ж ...
  423 
  1340 

5.0 / 14

Рейтинг: 0.813

Тихо и бяло навън заваля
и превърна дърветата
в приказка зимна.
От щастие – искам да плача.
Кротко се реят снежинките ...
  3582 

5.0 / 9

Рейтинг: 0.813

Аз съм си виновен. Трябваше да му обясня на директора, че не е това, което си мисли. Но нали съм смотляк, затраях си. И той ме уволни. Намери ми цаката. Това, че съм подронвал авторитета на горското и т.н. е ала – бала. И той пие и кара. И други колеги са ги хващали с алкохол. За мен това е повод, а ...
  1171 

5.0 / 8

Рейтинг: 0.813

Потапя свойте сини пръсти здрача
в жаравата на залеза, където
едно небе поиска да заплаче
и скри очи на мрака в кадифето.
Луната, като резенче от дюля ...
  571 
***

5.0 / 12

Рейтинг: 0.812

И е толкова смислено
да броиш пролетта по сметало от живи лалета,
да наричаш земята, която познаваш, по име.
Да не спориш с човека, защото с имота си крета,
обеднял от това да събира и вечно да има. ...
  859  13 
  846 

5.0 / 10

Рейтинг: 0.804

Градът притихва в бяла тишина,
фенерите неволно са угаснали,
ключът целува своята врата,
по белези от рани... но зараснали.
Звезди тъжат, жадуват за промяна, ...
  411 
Предложения
: ??:??