yotovava (Валентина Йотова)
2644 22374
21 мар. 2020 г., 17:28  

Селото на слепите старци 

  Аудио чтение
2375 3 4
00:00
01:32

© Валентина Йотова Все права защищены

По хълма Бог се спусна с колело,
прискърцваха ръждясалите спици.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.

А къщиците с хлътнали врати –
като слепци, приседнали на припек,
приветстваха – беззъби и добри,
излъгалия се да мине скитник.

Тук ехото за първи път дочу –
Всевишният как влиза през джамлъка,
как пие дъжд от гнилия олук
или с теслата в плевнята си щъка.

А старците – по-бели от варта,
отдавна лизнала с език стените –
как тропат върху пустия мегдан
хорото си унило – и го викат.

Ведрата си как хвърлят към нощта,
от звездната водица да си гребнат,
и кладенец – обърнат към смъртта –
присмива се коварно – и ги дебне.

Държат се с разтреперана ръка,
потънали в мрачища пепеливи,
защото Бог ще спи до сутринта.
И молеха се да не си отива.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??