Какво ме кара нощем да препускам
със ветровете в луда надпревара?
С премръзнали ръце, коси и устни
осъмвам сутрин на самотна гара.
Отдавна влакове на гарата не спират ...

Помолих те да останеш - не пожела. И трепереше, когато те гушнах.
Такава те помня - крехка и нежна, до счупване - порцелан.
После автобусът потегли. В живота ти нямаше вече място за мен.
Тръгвам, изкормен арлекин от парцали. Влизам някъде.
Още неседнал, показвам с палец на бармана да налее коняк. ...

Ръцете ми още те помнят. Помнят всяка подробност от теб.
Бедрата ти дълги... Помня ги още. Меката копринена кожа.
Извивката нежна на шията, порозовялото от целувките малко ухо.
Косата ти помня... С аромат на любов. Помнят моите длани,
ръцете ти - на ангел криле. Раменете крехки - подаряваха ми небе. ...

Отрони се...
От устните ми,
не стигнала очите ти,
една замаяна и влюбена усмивка.
Направи изящен пирует ...

И днес закъснях. Докато отлеем втория калъп, пристигна и доставката на
новото количество гипс. Бързах, но закъснях. И когато си тръгнах, слънцето вече беше слезнало толкова ниско, че приличаше на нещо голямо и узряло. С усещане за теб в сърцето си и букет диви цветя бързам да се прибера у дома. Прес ...

През фалшивата позлата на залязващото слънце,
като ленива котка се извива трамваят
в дъгата от релси и жици, само за него познати.
Клатушка се тромаво и бърза да провери...
Дали е само илюзия? ...

Тихо и бяло навън заваля
и превърна дърветата
в приказка зимна.
От щастие - искам да плача.
Кротко се реят снежинките ...

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер.
Хладно е, след дъждът завалял.
Мирише на есен и огоряло стърнище.
С дъх на мокро куче тича вятърът
по тревите, до охра излъскани. ...

Счупиха се всички стрелки...
На времето и посоките.
Онемели в мен,
с болка пулсират
разнищени всички понятия... ...

Просто…
Слънчев лъч
случаен
през прозореца
надникнал, ...

Някога...
Когато усетиш, че вече ме няма...
Ще знаеш, че съм преминал линията...
... бял и свободен
Не плачи...! ...

В края на произведението е използван момент от "Реквием" на Моцарт. Останалото - музика, текст и аранжимент са мое дело.

Това, което изпращам, не е моя песен, а мои стихове върху музикалния фон на световно известен саксофонист. Получи се интересно съвпадение, защото неговото иструментално парче също се нарича "Птица"

1. Ръцете ù се любеха със птиците... ( поезия)
2. Гара Търпение ( поезия)
3. Пианостишие ( поезия)
* в изпълнение на Балчо Балчев и Павлина Йосева

1. По- тежка от море ( поезия)
2. Кутията на Пандора( поезия)
3. Посока за грях ( еротична поезия)
4. Ошкембечена кръчма( пиянска лирика, хумор) :)
* в изпълнение на Павлина Йосева и Балчо Балчев

стихове:
1. Сребрист... почти метален;
2. Случаят е спешен( или Сезон за мъртви птици);
3. Сълза на кон
* в изпълнение на Павлина Йосева

стихове:
1. Белият мрак
2. Пет ракии очакват смъртта си ( хумор)
3. Трудна за обичане...
*в изпълнение на Балчо Балчев и Павлина Йосева

стихове:
1. Аз съм баба ви Мара ( хумор, ''бабешка пуйезия" ) :)
2. По душа съм светец ( хумор, ''пиянска лирика" ) :)
3. Не ми тежат! (хумор, ''бабешка пуйезия" ) :)
4. Вих, кът' самодива! ( хумор, ''бабешка пуйезия" ) :) ...