daik
356 результатов
Ще преведе през нощта
от точка „а" до точка „бе"
дори и дете,
но не ми е звезда.
Прекалено е северна, ...
  1240 
Такъв студ не сме имали от години -
замръзват салата, вечеря, постеля,
и заподсмърчват синусите на комина...
Поне топла шапка да ми беше оплела...
Всички термометри изписват минуси, ...
  908 
Черен гарван, черен дявол,
придобил мистичен глас,
прелетя на скръбен мрамор
в полунощен черен час.
И попитах го: -Богатство ...
  1172 
Ст. Панчев (1879-1913)
"Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижи в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя си баща..." ...
  632 
Степ и само степ
и далечен път,
но намира в теб
пътник свойта смърт.
И предава той ...
  1283 
Декември
Шляпа по локвите с летни си гуми
прегърбеното слънце.
Чуй ме!
Преди да се изцапаме от първия си сняг ...
  567 
Господи,
дай ми
да преживея
измислена смърт.
Та когато пристигне раздялата ...
  656 
Есента какво е? Виж небето
плачещо под стъпки изморени
с облаци и птици в локвите студени.
Есен – дълго бяхме разделени.
С облаци и птици в локвите студени ...
  3134 
Така започва есента:
Хлапе събира мидени черупки...
Извиква: - Нека да е дъжд! -
...и се разплаква,
защото иска всички да са чисти. ...
  642 
(на всички “самотни” поети и поетеси)
Не хвали самотата си
дървото, пощадено по средата на ливадата.
Под него клепат си косите, с които хранят кравите.
  554 
Вильгельм Кюхельбекер
http://www.litera.ru/stixiya/authors/kyuxelbeker/noch-pridi-menya.html
Нощ, покрии ме и постой
в тишина и във забвение,
приласкай ме със видение, ...
  1461 
Нещо си 1
Беше хубавица…
По опашката разбрах:
Не беше моя лисица,
твой ловец не бях. ...
  586 
С изцапан в сажди показалец,
по белотата на скалата,
безумният неандерталец
рисува пак жената.
Във пещерата си студена ...
  818 
На връх недостъпно висок,
Пази кулата, в базалта сивия,
цветни подписи по всеки блок
на смелчаци изкачили я.
А на стълбовете екзотически ...
  1447 
Дъжд - звънка пелена! Небето пълни майски дъжд.
Гръм - покриви раздруса, котките изплаши този гръм.
Прозорец аз отворих, вятърът размята моите неща -
стиховете тъпи, писани в унила, душна пустота.
Гръмна майски гръм – бурното веселие с пенещ се прибой ...
  2408 
Ще гони гарваните черното ми куче.
Живец ще търси в опустялите чешми,
докато жадната вода сърцето му изсмуче.
Тогава конят ми - с осанка благородна,
порутени дувари ще прескача, ...
  837 
Виждам как сваляш
полата и блузата
и уморено лягаш,
с ръка под бузата.
Хитрец съм. Зная. ...
  731  10 
По залез
слънцето-самотен рокер
със фара си ме заслепи.
С предчувствие за лудост
и надежда за спасение ...
  807 
Магистрала си?
Не се прави на интересен
- че какъв такъв си път.
Щом си прекалено лесен,
въобще не си ми път!
  803  12 
Аз съм мръсничка гадина.
Не мисля с тебе да вечерям
на свещи в лятната градина
на ресторантчето край Панчарево.
Но с кифлички ще те нахраня, ...
  732 
Пред някого аз трябва да се моля.
Тъй мравчицата, в топлия си дом
поиска да си има само своя
божественост и вяра за поклон.
Загуби в миг покоя си застинал ...
  2503 
Искам да съм кафеварка
във самотния ти кабинет.
Та в почивката ти малка
дойде ли и моя ред,
със кафето да напомням ...
  688 
Слава на теб безутешна печал!
Вчера умря сивоокият крал.
В есенна вечер със цвят на тъга
мъжът ми се върна и каза така:
“Бил е на лов, върху стария мъх ...
  1635 
Искам да съм кучешка каишка,
та да мога някак си, поне така,
изведеш ли кучето да пишка
аз да съм във твоята ръка!
  604 
Черна дума -
мрачен свят
Бяла дума -
цъфнал цвят.
Ти не ми продума - ...
  1008  14 
Порив остава
в дните ни празни.
Думи минават
- нищо не казват.
Хвърляме зарове ...
  792  10 
И мекотата ти се сля с мъглата.
Под капките на есения дъжд,
които пишат по стъклата:
“Отиде си, без думи, изведнъж...”
Било от простото по-просто, ...
  913 
Стихът бе глупав, не знам защо го бях написал.
Бях млад и хубав - за тебе бях го писал.
Поет го измъдрува: “Няма Смисъл”.
Логик го изтълкува: “Няма Чувство”.
Критикът беше прав: ”Не е изкуство”.
  632 
Какво ми е нужно?
Туршия, компоти и зеле?
Подготвям се за зимата,
запомняйки ръждата
на клоните… ...
  612 
Ябълките вече падат…
Червената за теб,
зелената за мен.
И идва листопадът.
Вземи листо за теб, ...
  773 
“Ти виждал ли си как умира птица?”
Павел Матев
“Ти виждал ли си как умира птица?”
Събира гълъбът кипене на кръвта,
когато слънцето бежалостно препича ...
  3095  13 
Минавам винаги нахално
през твоята душа и плът,
но ти винаги си ми вярна,
но ти винаги си ми път.
Дали съм следа ...
  760 
Викай, Човеко, ВИКАЙ!
ТИХО, ЧОВЕКО, тихо.
Черен камък топли реката -
шепа къпини са жажда
Викай, ЧОВЕКО, викай! ...
  703 
Отбии се пътьом
Уморена.
Надбягала денят
С надеждата стаена,
Две длани да те приютят. ...
  789 
http://vbox7.com/play:d6ac8613
Повикай ми тихичко името
и с от извор вода напои ме ти.
Ще откликне ли в мене безбрежното
не разкритото, глупаво-нежното. ...
  2718 
Този залез е гаден.
Как така не разбра,
че се точи досаден
чак до първа звезда.
Този залез е гаден, ...
  611 
До мен ли си?
Не спирам сълзите ти,
усмивката ти ме дразни,
избягвам очите ти,
защото мойте са празни… ...
  650 
“Оттатък вятърът
е само вятър и мъгла”
Нали добре съм го измислил?
А?
Защото слепи кучета сме, ...
  764 
Като търкулната монета
отмина делничния ден
и мрак постави силуета
на твоето присъствие до мен.
Запалиха отново полюлея ...
  838 
(на всички останали под върха) Вятърът звезден ще свети върху лицата ни черни, ще удря със сняг и планети, ще хвърля миражи последни. И с остър резец ще рисува в предпазния щит на очите, камъка светло бленуван, онази скала над скалите. Към нея със стъпка нелека напред, напред и нагоре чертаеме крехк ...
  729 
Предложения
: ??:??