laramaylin
1 436 результатов
Не си, не си на Менелай Елена.
За тебе няма да кръстосват меч
и няма да е Троя обсадена,
нито Ахил ще мре във страшна сеч.
И ябълката райска на Адама ...
  388 
***
Тая болка, която подклажда
всяка дръзка, карминена жажда
е красива. И дълго гори.
Ще нагазя във сънни гори,
ще вървя, споделила небето ...
  397 
На Емо
Мразя тоя ден.На тая дата
във прегръдка грабна те земята.
Легна ти до корен на тревица
като болна във гнездото птица. ...
  494 
На Емо
Ти не си в тая пръст,
(аз отдавна го зная)
ни под камък, под кръст,
не си даже и в Рая. ...
  376 
На Емо
Щом стисна във шепи крилото на здрача,
ела да ме видиш. Аз няма да плача!
Ще легна покорно сред твоите думи.
Любов като котка ще спи помежду ни. ...
  433 
На Емо
Като грозна опашка тъгата си влача,
непокварена никак от думи добри
и напразно те търся под лунни клепачи,
ти си в мен... и не си си отивал дори! ...
  387 
На Емо
Сега небесни къщи зидаш.
В тях ангелите си играят.
Зает си.И в съня не идваш,
но без да казваш, аз си зная, ...
  378 
На Емо
И не преставам да те търся.
И не преставам да те чакам.
И тиха мъка земетръсно
звъни по билото на мрака. ...
  463 
Януарска тъга
броди в моите мисли
и виновно снега
пада – лек и пречистен.
Заскрежени мечти ...
  430 
На Емо
А ти си толкова далече….
Дъхът ми даже не те стига…
Изпращам ти целувки вечер,
щом спре луната да ти смига ...
  537 
С цвета на болката рисуваш,
със полусенките на дните.
Не се свениш, не се преструваш...
Не виждат никого очите,
когато сам си пред платното – ...
  421 
Нежно. Трепетно. Бяло.
Тишина. Светлина.
Непорочно начало.
Неродена вина.
Сняг. Звезди. И пътека. ...
  427 
Не очаквам от никого нищо.
И на нищо не се и надявам.
Мога с вятър да паля огнище,
а любов на звездите да давам.
Мога век да мълча.Да заплача ...
  477 
Снежинки ще рисуват в мрака
дантели приказни от скреж.
На топло в къщи ще ме чакат
три котки с обич и копнеж.
Зъл вятър пак мустак ще суче, ...
  564 
В тишината на сърцето
спотаявам всички страсти.
Скътвам всичките небета
с обещание за щастие.
В пòдмолите на душата ...
  495 
На Емо
В сърцето си поглеждам. И те виждам.
Стоиш си там невидимо и кротко.
И всяка нощ една звездица рижа
при теб ме води тихо като котка. ...
  487 
На Емо
Девет месеца откакто ....
Ти си вече Оттатък.
Аз все още съм Тук.
Самота без остатък ...
  509 
На Емо
Кротка утрин щом вдигне клепачи,
щом притихне сърцето на мрака,
в своя ден аз преди да прекрача,
знам, че ти търпеливо ме чакаш ...
  459 
На Емо
Във шепите си лакомо ще стисна
внезапни мигове на щастие свенливо.
Ще се смаля в картина живописна,
сърцето ми ще бие по-красиво. ...
  455 
Театърът е твоят дом, където
се усмихваш, плачеш и мечтаеш.
Търсиш несънувани небета,
на тъга понякога ухаеш.
Там навличаш втората си кожа, ...
  454 
В пороя на куплетите
самотни си изстиваме.
На мислите в маншетите
тревогите прикриваме.
Със грешките си храниме ...
  431 
На Емо
Мъко моя, нося те навсякъде!
Мислите ми с тебе се сбогуват
в писъка на спомените – влакове,
дето все към Нищото пътуват. ...
  1210 
Ноември се навежда като сянка
над голи, изоставени дървета.
И вятърът звъни с безброй камбанки
из пълни с шума есенни дерета.
Потръпваме под скучните чадъри. ...
  568 
На Емо
Дъждовни капки по лицето ти.
Това са моите сълзѝ.
Разсичам яростно небето ти.
Страстта ми тихичко пълзи ...
  569 
Не искам повече да съм красива.
Дори заради себе си не искам.
Тъгата ми е разорана нива
и аз засявам писък подир писък.
А на страстта избола съм очите. ...
  426 
Октомври е скучничък, сив актьор
и своята роля бездарно играе
сред изоставен случайно декор.
За нашите чувства изобщо нехае.
Не го притесняват ни вятър, ни студ, ...
  501 
7 октомври-международен ден на усмивката
Днес се усмихнете, хора!
Забравете всички грижи.
Всяка болка и умора
нека бързо се изниже ...
  480 
Захвърлило последната си риза,
полето се протяга и нехае,
че есента по вените му слиза
и паяжини гонят се в безкрая.
А вятърът надува обли бузи ...
  1031  12 
на Емо
Всеки ден със теб ми (б)е подарък.
Светлинка, покълнала в сърцето,
вик щастлив, до болка нежен, ярък.
Стълба, дето води към небето. ...
  490 
Покапва болно есента
по уморените дървета
и непростима самота
във утрините синьо свети.
Полето босо, без мечти ...
  525 
Полето се препича.
Въздъхва уморено.
Прилича на момиче
излъгано,смутено
от вятърните пръсти ...
  395 
Здравей, смутено мое Днес!
Какво ли носиш ми? Не зная...
Но викам те: Излез! Излез
от ъгъла на тая стая
и довери ми се. Сега ...
  524 
На Емо
Чакай ме!Аз някой ден ще дойда -
скоро ли, по-после ли, не знам.
Стари вицове ще ти припомня.
Няма миг да те оставям сам. ...
  545 
xxx
Във света - полуспуснат от болка клепач -
ний сме само сълзата по скулите.
Есента ни примамва във люлка от плач
посред кротката сянка на дюлите.
Тишината ни скътва в гнездо от лъчи ...
  359 
xxx
Една луна, завързана с конец
във ъгъла на празната ми стая,
се люшка уморено - жълт венец,
със който тишината си играе.
Една сълза, родена от тъга, ...
  394 
xxx
Всички думи са мои...
С тях разсичам покоя -
безпощадна секира.
А сърцето ми спира
от вълнение нежно, ...
  526 
Как искам лятото да ме обича!
Да съм му вярна…зная, че ще мога.
Как искам да съм негово момиче,
за да забравя зимната тревога.
И всеки ден със слънчевите устни ...
  427 
На Емо
Моя много тиха тъмнина,
подари ми щедрия покой
на две мъжки, силни рамена.
Доведи ми го! Та той е мой! ...
  489 
Когато вечерта полека пие
последните лъчи на моя ден,
луната щом почти проточи шия
през малкия прозорец затъмнен,
набъбва странно тихата ми стая, ...
  3063  20  23 
Юли си тръгна. Повлече опашка.
Змей огнедишащ – на хладно се скри.
И запокитено сякаш със прашка
времето легна в реката да спи.
Там край върбите мълчи суховеят. ...
  540 
Предложения
: ??:??