maikata
200 результатов
Ще се усмихна, ще те прегърна,
пред теб единствено ще се смиря,
главата си пред теб ще преклоня,
защото аз съм ти и ти съм аз,
Животе мой, мой дъх, плач мой ...
  1063 
Есенно, песенно - светло унесено
времето тича пред мен.
Спомени летни,
мигове звънки,
смях през сълзи, ...
  457 
Дни, луни и време -
разтапящо, безумно-сладко,
проникващо до костите ми даже,
до всяка фибра на душата.
Време, което искам да затворя - ...
  464 
На полюс, на стреха -
накрая на света
търкулната надежда спря.
За кратко кратък миг засвети
като написан съвършено стих. ...
  582 
Отива си лятото,
не може да спре -
луната на ръбче да стопли
сърдитото твое небе.
И сенки изтляха, ...
  457 
В сивата дреха на делника -
изненада!
Внезапното от ъгъла
изскочи,
засмя се ...
  386 
Отворих вратата.
През прага на мълчанието
преминах.
Благословено е,
когато думите са неизказани. ...
  457 
Заспиват звездите -
вечерният облак
застла им легло,
разбойникът-вятър
в дърветата хукна, ...
  467 
Като змия денят се сви,
наместо опашка
след себе си повлече
и можене,
и искане, ...
  476 
Разбрах - няма да дойдеш,
не ще те посрещна,
не е писано,
ти не пожела!
Строфа като сълза. ...
  389 
Минава времето, подскачайки като дете,
наместо шал увило шарена дъга
около своето вратле. Денят протяга ръст
и сянката във мене се прибра,
и стана тихо като в храм, ...
  490 
Все още идват сънищата боси,
когато слънцето на хребет легне,
все още чувам, мама ми говори,
щурче на двора още плаче,
лозницата на двора го теши. ...
  465 
Времето - просено зрънце,
ще се търкулне във Вселената.
След време ще омесят пита
за гладните души.
  417 
Кафе за събуждане,
две-три стихотворения -
за настроение,
чифт нови обувки,
малко пари, ...
  518 
Звънки мигове, тънко предчувствие,
дъга опъната над сивото -
времето наместо тетива в ръцете ми.
Всичко започва отново -
Земята ще се засмее, ...
  418 
И вали, и вали,
и е тъжно, нали,
под стрехата
съм свита,
и е тъжно, нали - ...
  499 
"Какъв чудесен ден: човек не знае чай ли да пие или да се обеси" Чехов
ПО ЧЕХОВСКИ, а ние
А ние просто ще вървим така -
ръка в ръка със своята душа...
Ще срещнем враг, приятел даже, ...
  809 
Дни, луни и време -
разтапящо, безумно-сладко,
проникващо до костите ни даже,
до всяка фибра на душата.
Време, което искам да затворя - ...
  408 
Ще си сложа лятната шапка,
ще хукна по прашния път,
от детството още познат,
ще избягам от сивия ден,
от тъжните, тъжните хора, ...
  434 
Понякога искам ей-така,
по цветни пътеки да тичам,
понякога искам ето така
на себе си само да приличам.
Не искам да знам, ...
  462 
Стопявам се,
зад завоя на рамото ти,
зад прегръдка
пропусната,
стопявам се - ...
  410 
Когато си смирен и плах, и тих,
когато времето на ъгъла ти смигне -
то ли те отмина, ти ли го забрави...
Когато мислите - тревожни птици,
съня от теб крадат ...
  421 
След толкова залези, а после изгреви,
след толкова мълчания,
след думи неказващи нищо,
след поток от слънчеви капки
в средата на времето стоя.
  485 
Очаквам залези,
вълшебства скрити
и тайнства на нощта.
А после деня, откриващ
златните си порти... ...
  433 
Понякога дъждът от очите вали,
а после надеждата сяда,
денят се усмихва,
протягат ръцете си пътища
и ме прегръщат, ...
  549 
Подсвиркваш си, прегръщам те,
под шапката на стария чадър
разцъфналия кестен ни окъпва -
огъната е шапката на стария чадър,
изсмивам се, прегръщаш ме - ...
  472 
Такова ми е щастието - разплакано
от радост,
от тъга,
от миг неизживян,
от преживян, ...
  513 
А после спомените свих.
И скрих.
И нямаше сълзи.
А как нахлуват спомените
от скътана в гардероба дреха - ...
  524 
Как мечтая за слънце,
а в студената пролет
умират цветята
и сладостно-тъжен,
горчиво-тревожен, ...
  463 
Лесно е да вдигна двете си ръце
и да прегърна, вместо да нападам.
Лесно е да вдигна двете си ръце -
да се предам,
но кой обича предателите? ...
  536 
Обичам да обичам.
Със слепи пръсти любовта да сричам.
А после тя да оживява
и ставам цяла,
завършена, едва ли... ...
  453 
Всичко е казано -
казват.
Но не съвсем,
си казвам.
Зад думите и тишината - ...
  418 
Думите ми - премълчани,
разпиляни,
пак събрани -
животът ми -
така, на длан ...
  461 
И си плаче небето самичко,
с бели сълзи си плаче -
през април,
и си жали неродената зима,
и прекъсната пролет си жали, ...
  405 
По дяволите цялото ми искане
и цялото ми можене - по дяволите пак!
Съдбата пети ъгъл ми измисли
в разчупената стая на деня.
И идва ден и си отива, както е дошъл, ...
  453 
Очакването е цвят от магнолия
цъфнал през зимата.
Очакването са стъпките ти снежни
да те заведат до сърцето ми.
Да ме намериш. ...
  376 
Отронените мигове на времето
с други споделени
или дълбоко скрити в нас,
запазени за съкровения ни час
и съкровено споделени ...
  486 
Дойде за малко,
каза ми,
остана.
В празника ми делник,
в делника ми рана. ...
  585 
Времето - безгласен знак, безшумен миг,
през пръсти изтеклата вода,
нехайно захвърлена любов
и книга недочетена...
Времето е лято недолюбено, ...
  400 
В годината на синия кон
по зелена трева ще вървя.
Синият кон, силният кон
ще ме изведе към светлото,
мечтите ще ме носят на рамо - ...
  474 
Предложения
: ??:??