mariankrystev
974 результатов
Животът миг е, който си отива.
Благодаря ти, че остана с мен!
В усмивката сълзата ти попива...
Но в този миг от обич съм спасен!
Прекрасна! И до болка всеотдайна! ...
  700 
Дори да няма изворна вода,
пак изгрева на тебе ще наричам,
защото знам – животът е следа
единствена, в която те обичам!
  1140 
Напълних си очите да те гледам,
но все не мога да ти се наситя!
А искам пак и пак да те погледам,
че моето сърце за тебе пита!
И сякаш във вълшебство си живяла, ...
  1027 
Превърнах се в сън, после – в изгрев и песен!
И в ангел щастлив на живяна любов!
И в извор на смях под простора небесен!
И в дух, който носи Божествен покров!
Затуй не говоря сам в минало време. ...
  545 
Блясват в мрака студен
светлините над Босфора.
Ти се гушваш до мен.
Бавно корабът носи се
върху мътни води ...
  503 
Източноправославен съм.
Българин.
Вярвам в Христа!
Обичам свойта родина!
И съм винаги ...
  463 
Имам само едно неуморно сърце.
То е моят най-верен приятел.
Всички други съдбата ми даде и взе,
всеки спомен е снимка изпратил.
И понеже животът превръща се в дим, ...
  479 
Върху белия лист уморената вечер
пише думите с тръпна ръка.
Ти си толкова близко, но и тъй си далече!
Как без теб непробудно да спя!
Ще докосна небето с недоспали зеници. ...
  887 
Поглеждаш ме... Щом погледа ти срещам,
усмихваш се!... И в този миг усещам
как стаята искри от светлина!
Светът в една усмивка се побира
чрез чувството, което не умира, ...
  737 
Отминават годините.
Тъй ятата завръщат се,
после шумно разперват крила,
в своя полет завихрят се,
ниско слизат над къщите ...
  434 
Пирин... и величествен, и вечен,
с облаци и бурни ветрове,
очертаваш хоризонт далечен
с белите си снежни върхове!
Денем над снагата ти висока ...
  1274 
Рисувам те с пръсти.
Рисувам те бавно.
И думите тихо заспиват...
И в този миг светъл
едничко е важно - ...
  1161 
Виждам те – от обич разцъфтяла
в утринната бяла светлина,
пролет, тъй красива, оживяла
в чудодейна приказна страна!
И смехът на слънчево момиче ...
  1314 
О, този свят не ни принадлежи –
обречени сме в него да сме тленни!
И който днес живота не цени,
как в бъдещето утре ще прогледне?!
Животът ни така се изкриви, ...
  428 
Виждам те, Ботев! И чувам гласа ти,
който зове за борба!
Гордите мисли взривяват ума ти!
Нужни са хляб, свобода!
Нужно е времето... с всяка надежда, ...
  614 
Падайки, аз пак ще се изправя,
за да полетя с криле на вятър!
Ще летя, но няма да забравя,
че съм здраво стъпил на земята!
Ще забивам с дланите пирони! ...
  709 
( поезия сатирична )
по Радой Ралин
Нашата цивилизация
е в глобална закъсация –
хората се борят мъжки, ...
  506 
мини проза
Влезе в просторната чакалня на гарата, спря се пред информационното табло и се загледа в разписанието на влаковете. В този момент чу зад гърба си:
– Извинете, бихте ли ми казали в колко часа потегля бързият влак за София?!
Обърна се и видя усмихнатото лице на един около 40 - годишен катол ...
  555 
мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...
  402 
мини проза
– Много мъка съм срещнал по пътя си, момче... И много зло съм срещал! Да кажеш голямо или малко зло, ама как да го прецениш, как да го претеглиш... Злото винаги си е зло и толкова! И от него все боли... малко или много, ама си боли!... Ето това на никого не пожелавам, момчето ми, на никог ...
  411 
мини проза
"И ще видят Човешкия син,
идващ върху небесните облаци
със сила и голяма слава." (Мат. 24:30)
Никой и нищо не предвещаваше Неговото Завръщане. Божият Син беше дошъл на Земята също така мистично, както и при Първата Си Поява. Но както и преди много векове, така и сега човечеството сякаш не ...
  391 
мини проза
И тази сутрин дядо Злати седеше на трикракото столче пред вратата на дома си, когато измежду стръковете цветя в градината съвсем неочаквано се провря малко котенце и, мяучейки, излезе на плочника и застана на няколко стъпки пред стареца. Връхчетата на златистата му козинка искряха от лъчи ...
  573 
Добър вечер, моя тъжна планета!
Добър вечер, мой несбъднат нов свят!
Отлетяха мечтите и ето...
няма връщане вече назад!
Отлетяха безмълвните спомени. ...
  530 
Завръщаме се в родната страна
след дълъг път. Тя чака, вика, кани –
прекрасна, вярна, ласкава – една! –
да бъдем там, където сме люляни!
Летим без сън. Повява северняк, ...
  485 
Красотата е в теб!
Красотата си ти!
Вдъхновен словоред
сред горещи звезди!
Красотата е сън, ...
  1336 
На Теодор Добройков
Отиваме си неочаквано. . .
непатетично. . .
Отиваме си естествено. . .
твърде етично. . . ...
  439 
Твърде повратен върти се света.
Споменът днес не оставя следа.
Близките хора са вече далечни.
Чувствата - кратки, за миг, бързотечни.
Страсти изстиват под сивия свод. ...
  381 
Най-добрата дума чул съм я от мама:
- Жив да си ми, сине! Да си ни отмяна!
Нека като слънце, озарило двора,
мисъл да ни радва, че с добри си хора!
И където, сине, бил си и ще бъдеш, ...
  528 
Ще има нов живот и по-добър
ще бъде този свят, красив и ведър!
И по-открит, без маска и чадър,
животът ще е млад, усмихнат, щедър!
След неговото ново рождество ...
  454 
Слънцето се влюби в бяла Звезделина –
мома като цвете, цъфнало в градина!
Всяка сутрин Слънчо над момини двори
бърза да излезе, да я заговори:
– Моме Звезделино, ти си най-красива, ...
  553 
Искам, а не мога да изкажа всичко -
думите не стигат, чувствата горят!
Зная само колко много те обичам
и че няма вечно връщане назад!
Тишина отвред край мене се разстила - ...
  1513 
Стихове с маски
( Смях по време на пандемия )
Мълва квартала разтревожи –
коронавирус иде... Боже!...
Пандемията се задава, ...
  878 
Колко малко ни трябва да бъдем обичани –
две усмивки, две топли сърца
и безкрайната щедрост на страстно привличане
между влюбени мъж и жена!
Колко малко ни трябва и в дните отрудени ...
  1222 
Аз бях момче и странно нелогичен
се случваше светът около мен –
тъй светъл и красив, и романтичен,
от слънчевия огън осветен!
Сам тръгнах през лиричното пространство, ...
  589 
Даже ледна тъма да се спусне отгоре,
в моя сън ще изгряват звезди!
И не бързам с живота напразно да споря,
щом в сърцето ми обич вали!
Че животът подобно красива магия ...
  733 
НАШЕНСКА ПРИКАЗКА
На един нашенец му умряло магарето, та се наложило той сам да тегли каруцата си по стръмния баир към селото. Не щеш ли по пътя си нашенецът застигнал дебел държавен служител, който отивал в селото, за да преброи местното население. Дебелият чиновник се настанил в каруцата и загриже ...
  1031 
В декемврийското утро небето проплаква.
Свалят траурно вън знамената...
Синовете си майките тъжно оплакват,
натежава от скръб тишината!
Батальонът се връща. А сред белите клони ...
  764 
Небето е моят баща,
а моята майка - Земята.
От плът съм, но имам душа
на ангел небесен с крилата.
  614 
Кацнало на клонче славейчето бяло,
и гласец извило, песен си запяло
за мома красива – хубава Фидана –
умна, работлива, бяла и засмяна!
Месела Фидана коледна погача ...
  1330  10  20 
Кой си спомня за празника светъл,
за зората на първия ден!
Отлетяха години... а ето –
още екнат акордите в мен!
Бе ноември! Бе много отдавна! ...
  650 
Предложения
: ??:??