mislitel
1 137 результатов
Кажи ми, Дяконе, ако знаеше как днес
живеем, като листни въшки по листата
отдадени на дребнотемие и малко секс,
забравили платеното за свободата,
загърбили заветите изстрадани, ...
  401  26 
1. Маскирах се, като задник... а в огледалото си останах същия...
2. Полудях без причина... и открих безброй причини за лудост...
3. Понякога мебелите ми говорят... най-обичам разказите на леглата...
4. Не съм алкохолик... просто следвам съветите да бъда себе си...
5. Не вярвам на политиците... нали ...
  357  13 
  576  27 
Не ми бе лесно... със сюрия мацки...
И всичките очакват джентълмен...
А после и, мъррр, порция от ласки,
и всичкото това... от мен...
Не им ли угодя, мър, сто фурии, ...
  374 
С какво е по-различен този ден
от другите, в които те Обичам?
Дали във него по-съм романтичен,
или по-малко може би студен?...
Комерсиален празник пришълец ...
  325 
1. Маскирах се, като задник... а балът се оказа в гей-клуб...
2. Загубих си мозъка... оказа се, че по-добре си живея без него...
3. Изпих си заплатата... а после жената ми изпи кръвчицата...
4. Похвалих се с мъжкото си достойнство... и събудих женското любопитство...
5. Влязох през задния вход... а ...
  615 
Чувството за благодарност е онази вътрешна потребност да отвърнем подобаващо на нещо, или някого, в някаква житейска ситуация от която чрез действията, или бездействията си, отсрещната страна ни е доставила някаква емоция, свързана най-често с щастие, задоволство, задоволеност, или нещо си съдържащо ...
  337  24 
Не знам дали да се срамувам,
или пък със това да се гордея,
но когато нощем те целувам,
тогава май единствено живея.
Дали защото слаба е плътта, ...
  449 
Когато е студено вътре, в нас,
то слънцето не може да ни стопли.
Безсилно е пред вътрешния мраз
и вятъра от лед изтръгващ вопли.
Щом вените са магистрали на лавини, ...
  230  10 
1. Маскирах се, като задник... и се слях с тълпата...
2. Прочетох книгата на живота си... и разбрах, че съм слаб автор...
3. Често се чувствам глупав... но никога умен...
4. Докато търся решение... често откривам допълнителни проблеми...
5. Понякога ми е през оная работа... за всяка работа... ...
  325  12 
Пеят прилепи приспивни песни
и жабоци се забравят в салса.
Бесилките са вратовръзки, малко тесни,
а късметът псува люто шанса.
Лютото е сладост по натура, ...
  267  16 
Търкаля се животът по маршрута си
и мислим си, че ние сме шофьорите
докато зима трупаме в косите си
и все по-малки стават ни просторите.
Оставяме след себе си следички, ...
  429 
1. Маскирах се като задник... и показах истинското си лице...
2. Сам не вярвам на себе си... а всички ми имат доверие...
3. Изгубих се в мислите си... и открих, че нямам такива...
4. Животът ми предложи много избори... избрах ли правилните обаче?...
5. Прописах поезия рано... и още си оставам дете в ...
  515 
Критик е той, най-чистата порода,
помазан със безгрешие в очите си.
Такъв да го удара ли, или да го онода?...
Без полза е! На глупотевините си такъв държи
дори и Бог да го обори с доброта, ...
  250 
Днес съм щедър, намигам на всеки
без значение мъж и жена,
който срещна по тези пътеки
по които вървя ли, вървя.
Дамите се усмихват и кимат, ...
  202  10 
45 години... не ми стигат...
Но пък до тях не вярвах, че ще бъда...
Годините ни от живота взимат,
като гладник от вкусно блюдо
и сипят се трохите-дни по пода - ...
  224  22 
1. Маскирах се, като задник... всички веднага ме разпознаха...
2. Облекох дрехите на жената... и любовникът й ме обърка с нея...
3. Захапах живота за задника... докато той бе впил ръце в шията ми...
4. Легнах на релсите... но линията бе глуха...
5. Изядох 1 компот... оказа се от Ябълката на раздора... ...
  266  18 
Доброто на поет не се побира
единствено във стих за добротата,
където в думички от красота извира
и там остава... на листа в тишината...
А иначе в живота му е липса ...
  293  23 
Нали си знаеш,
колко те Обичам,
как ме желаеш,
как изричам
името ти с топлина, ...
  219 
Метафорите метафорично метафорични
са отпечатък папилярен на твореца!
При всеки трябва да са Винаги различни,
че иначе да му е здрав дупеца!
ДНК-то в хромозоми-рими се римува ...
  331  15 
Във зимата се крият чудеса
и е вълшебство бялата й хубост.
Под дрехите й цялата земя
събира сили за растеж и мъдрост.
Сред замъците й кристални ...
  249 
В белите ми дробове нахлува
зимата, като ледено острие.
По тялото ми мраз пътува -
Мамка му, студено е!
Тротоатът е замръзнала пързалка, ...
  217  14 
Любовните ми думи не достигат
да кажат всичко скътано в сърцето.
Май всички влюбени проблема ми го имат,
но важното е в него, там, защото
във думите си всеки може да таи измама, ...
  274 
Когато истината е облечена в лъжи
напук на тях, остава си пак гола.
Единствено за слепотата ни тъжи -
Наивници, уви, сме всички хора.
Е, има и логични изключения, ...
  172 
Дойдох сред вас, пуйет от друга лига,
да ви покажа що е туй римушка!
От вас, плебеи, тъй ми се повдига,
от куците ви рими-катерушка,
от спънатия ритъмен Армагедон, ...
  411  31 
Той метафорично
и поднесе своето сърце,
а тя анатомично
собственоръчно си го взе.
Облече си готварската престилка, ...
  625 
Нали сме мързеливи по природа,
но трудещи се вечно по принуда,
мъжете все си търсиме изгора,
която да ни жали, тоест, луда...
Щом кажем й - Ох, тъй сме уморени - ...
  297  22 
Насочваш ме... посоката е вярна...
И следвам те, където искаш, там!
Задъхана си, искаща и страстна,
а аз готов... докрай да се отдам
на женската ти същност дръзка... ...
  481  16 
Тя си спинка, тя си спинка,
под завивчицата мека.
Сладка е, като картинка,
цункам си я по нослето.
И оставям я да нанка, ...
  239 
Нали съм пълен с мъжко самочувствие,
във женска баня влязох без багаж..
И чу се вик - Въй, това мъж ли е?...
А я усмихнах се с Голям кураж.
Е, стана после то, каквото стана - ...
  223 
Зимата подари снежна усмивка
на лицата, на всички деца.
Скри земята под своята вълшебна завивка
и им подаде своята бяла, мека ръка.
Те я хванаха, яхнаха луди шейни, ...
  279  13 
Стихопомазан яхнал стиховетровей
с мастило пишещ черноморско
във образа на поетичен Прометей -
Жив книжен тигър, котарак ангорски.
Барутодумен, мегаломамен изтърсак ...
  576 
Безпосочно се носите,
а уж имате планове.
Гоните блянове,
а ви бягат посоките...
Вечно нямате време, ...
  595 
Такъв съм, като мъртвите цветя,
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.
Не знаех, че така сте ме обичали, ...
  236  10 
Следи от белези,
но не по тялото,
а по сърцето,
питат Къде ли сте
дни минали, години, ...
  222 
Към небето и звездите
гледаше със обич Юри.
Там летеше със мечтите
сред планети, все сладури.
Някои, от шоколад, ...
  484  20 
1. Всеки сам кове съдбата си... под въздействието на околната среда...
2. Когато има причини, се намират начини.
3. Колкото повече преценяваш, толкова повече доводи да се откажеш намираш.
4. Жените са коварни по презумпция, но и всеотдайни по природа.
5. В отровата на думите токсините не са химическ ...
  482 
Правим се на мъдри и добри,
но доколко е това така?...
Има ли ги в всичките ни дни
добротата, а и мъдроста?
Каква е дозата им във делата, ...
  215 
Където мина със целувки
разпалвам в теб пожари, мила,
и по горещите им стъпки
ръцете ми със нежна сила
разкриват твоето желание, ...
  683 
Със глупости запълваме хард диска
на бедната си памет до предел,
като мечти по инфантилна миска,
или пък за потентност на козел...
И имитираме, като хамелеони ...
  461 
Предложения
: ??:??