Razkolnikova
1 результат
Главата ми бръмчи,
отказва упорито.
А дневните сплетни
я борбено връхлитат.
В потока на деня, ...
  510 
Погледът обгръща простора
на онзи миг от вечността,
който царицата природа
отрежда на човешката душа.
Там са мечтите, близки и далечни, ...
  482 
Ноември си отива -
печален, но щастлив.
Полекичка заспива -
замислен, плах и тих.
В носталгия полита ...
  423 
Като пътя към рая
е тази влажна пътека.
По нея желая
да поема полека.
Блокът на любимия, ...
  450 
Това ли те отблъсна,
прекрасно мое слънце?
С очите на дете
усмивката на лято,
наивно и щастливо, ...
  452 
Тъгата е насреща.
Днес всичко е тъга.
Старикът от отсреща
пак тича под дъжда.
Днес вече не е лято, ...
  603 
Чудесен е денят
в прегръдката на лято.
Докато всички спят,
прелита пъстро ято
и утрото стоварва - ...
  416 
Тъжен е светът,
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат, ...
  353 
Аз съм идеалистка.
До болка, горчиво.
Не-реалистка или песимистка,
ами глупачка- наивно, страхливо.
Хем все се блъскам, ...
  361 
В деня е самотата
на слепия творец.
Все странстващ, без утеха,
нестигайки далеч,
се блъска и реди ...
  429 
Пътят, уважаема,
няма ясен край.
Няма и начало,
щом за нас е ''май''.
Нищо абсолютно ...
  527 
Шансът е променливо щастие.
Възторг, после глухо нещастие.
Като везни, тук и там,
реалност и блян,
ту с някой, ту сам. ...
  461 
Замислих се случайно,
неволно и напразно,
за всичките излишни,
оцапани и смешни
тревоги и неволи ...
  491 
Оглеждам се на улица без път.
Загубена в погрешна перспектива.
И чудя се, къде ли пак ще спрат
душите на пристигащата зима.
Ще разпознаят, явно, тайните си преспи ...
  499 
Парчета сладки спомени
събирам и измислям
наново всяка сутрин
от изгрева сломена.
От утрото без слънце, ...
  491 
Преекспонирани
са представите
за зло и добро,
трябва-не трябва,
мрази-обича. ...
  442 
Всички размисли са важни.
Асоциации, въпроси,
догадки разни.
Току-виж се окажеш
създател, гений, ...
  511 
Спомени, помени,
траури, приказки.
Това е подигравка
със живата душа.
Животът има смисъл, ...
  424 
Накриво се събуждам,
усмихната си лягам.
Светът ми се обръща
надолу със глава.
Коя е мойта муза, ...
  412 
Вяла надежда
крепи душата,
света подрежда.
Малка и лека
дори да бъде, ...
  432 
Искам да извикам
колко те обичам,
колко си приличаме,
колко ме привличаш.
Тъмносиня сянка, ...
  389 
В сърцето ми се носи
от хиляди въпроси
желание да галя
очите ти, ръцете,
дъгата да преваря ...
  505 
Ние сме безкрайно волни,
влюбени и непокорни,
може би декор в пейзажа,
не дъгите на паважа.
Но умеем да пресмятаме, ...
  509 
Един ден е достатъчен,
дори минута, дори секунда,
една въздишка, небрежен поглед,
за да изпиташ и
да изпуснеш ...
  484 
Защо усмивката е лятото,
смехът е в слънцето,
като цвета на зимата
мирише на смирение?
  ...
  423 
Защо е нужно
да пиша стихове,
когато, стих след стих,
до теб да стигна - пак не бих.
В стиха - и да успея, ...
  537 
Прекрасно е да бъдеш влюбен,
от безнадеждни пориви да бъдеш тласкан,
за да достигаш брегове, почти изгубен,
и там от себе си неволно да се стряскаш.
Защото влюбеният се не разпознава, ...
  462 
Пияна от любов
целувка - мъртъв зов,
седя и стих редя
под нощна ведрина.
Часовникът звъни, ...
  621 
Идилия е любовта
под облаците и в дъжда,
облечена в зелено лято,
на изгрев огнен от смеха.
През снежна зима от мъгли, ...
  437 
Творенето е скучно,
когато няма порив,
мечта и идеал,
за който да се бориш.
Безцветна е стената ...
  432 
Къде ли отива мечтата,
щом чувствата туриш в изгнание
и без да дочакаш зората,
откажеш да търсиш спасение?
Къде се осмисля денят ти, ...
  510 
Във него се намирам.
И губя, и събирам.
Говоря и треперя,
мълча и стихостирам.
Във него съм свободна, ...
  446 
Печат от шарен сън.
Пред прага на деня
простирам своя свян.
Bълните от копнеж
се удрят във скалите ...
  440 
Една година вече,
от спомен явно страда се.
Със себе си отвлече
картинка - не забравя се.
Защо нахлува странно ...
  414 
Милувка моментна.
Претръпваш за миг.
А после обърнат
гръб и ритник.
Лесно е да се влюбиш, ...
  432 
Разминаваме се
глухо и смутено,
просто подстрекаваме
чувството студено.
Довчера приятели, ...
  493 
Софийският пейзаж
почти не се мени.
Нов трябва му монтаж,
за да се освежи.
Все същите лица ...
  480 
Утрото ми подари
светла мисъл и лъчи.
Под ухилените облаци
плъзнаха се куп мечти.
С на Балкана песента, ...
  496 
Защо изчезва тъй бързо
всичко, което обожаваме?
Така се завърта светът,
че сме устроени да страдаме.
Отвори очи, осъзнай прекрасното, ...
  433 
Знаем ли защо я караме така?
Наивно се питаме, сякаш не знаем,
че говорим с преструвка, даже без да крием,
че в жестоко очакване, да завалят, стоим,
по-хубави мисли, за да помълчим. ...
  434 
Предложения
: ??:??