Веси_Еси
190 результатов
Когато вечер ме прегръщаш
с огромна нежност и разбиране,
с ръце, когато ме обгръщаш
и тихо шепнеш ти: „Избирам те“…
Когато стихна мълчалива ...
  1642  20  39 
Парченце от изгрев. Въздишка от вятър.
Усмивка от пухкаво облаче.
Сълзичка, изгряла на миглите сякаш.
Запазено стръкче омайниче.
Превръщам се днес във написана тайна, ...
  975  13  41 
Не е нужно да чупиш рекорди,
нито в Космоса ти да летиш,
за да бъда със тебе аз горда,
че опитваш света да спасиш.
Не е нужно да бъдеш в средата ...
  1438  12  32 
Преди да те срещна, не пиех кафе.
Тогава обичах шума от дъжда,
усещах как нежно ме милва с перце,
стоях у дома с чаша чай във ръка.
И срещах навън непознати лица. ...
  984  11  30 
Инат се оказа май онзи стар спомен –
загнезден дълбоко в душата, дълбае,
и някъде там, в своя свят вероломен,
нехайно уж тласка сърце да мечтае.
И рови без милост в дълбоката рана. ...
  1098  12  24 
Времето беше отминало вече,
може би някак сега бе различно,
щеше отново тя него да срещне,
знаеше как ще се чувства отлично.
Пак във стомаха рояк пеперуди ...
  1617  14  26 
Реших да потърся ключа към промяна –
промяна от вътре. Да бъда жената,
която през огън и жупел минава,
но вярна на себе си следва съдбата.
Къде ли не търсих?! Кого ли не питах?! ...
  712  21 
Тя, любовта е, дъще, жар и огън,
но колкото и силно да гори,
пак да замръзне може лесно в спомен
забравиш ли да я подклаждаш ти.
А любовта се топли с дума блага, ...
  864  14  27 
Бутилка вино. Прилив на самоувереност.
А после щипка страст и зрънце преднамереност.
Легло. Голяма работа. Е, и мъжественост.
О, миг блажен! Каква жена! Каква божественост!
Кафе с цигара. Утро. Странна разтревоженост. ...
  567  21 
Машини сме в човешкия си облик –
уж гледаме, но всъщност май не виждаме
и сякаш ослепели в гневен изблик,
стени около себе си иззиждаме.
Прегърнали на хората тъгата, ...
  850  14  31 
В малкия куфар лудостта ще поставя.
До нея ще сложа желирани думите.
Плахо заблудата там ще добавя,
че ти си различен, не си като другите.
Ти пък ще вземеш езерата в очите ...
  1345  14  30 
Познаваш ти
всяка частица от мене,
и мисъл, емоция… всичко.
Усещаш ме.
Във въздуха зноен ...
  1015  14  35 
Отминалото
време не може да се върне
и няма порива си
вятърът да спре.
Душата, ...
  720  29 
Човек със времето започва да разбира
какъв е смисълът да е на таз земя,
че даже в нечие легло да се намира
това не значи, че е срещнал любовта.
Човек със времето започва да приема ...
  2343  21  35 
Нямам нужда да бъда "поправяна".
Искам само да бъда разбирана.
Няма нужда, във примка улавяна,
да се гърчи душата раздирана.
Нямам нужда да бъда "убивана". ...
  1107  12  31 
Нощ. Звездопад от транзитни луни –
празни и пълни догоре.
Някъде някой самотник не спи,
втренчил пак поглед нагоре.
Падат догарящи лунни мечти, ...
  1162  14  38 
Къде изчезнаха копнежите?
Какво се случи между нас?
Защо измъчва ме съмнение?
Защо не вярвам вече аз?
Ти помниш – огън ни гореше! ...
  779  10  27 
Пушеше цигара след цигара,
втренчена във точица една,
сенките на спомени съзряла
в пламъка догарящ на свещта.
Беше уморена от лъжите, ...
  1780  15  36 
Любовта жестока е, нали,
когато си във ролята на „другата“?
Душата нощем те боли
в очакване на срещата жадувана.
Мечтаеш само за едно – ...
  1673  24 
Сбогувал ли си се с голямата любов,
когато сам най-силно си обичал,
от упор гледал ли си спомена жесток,
как чезне там един живот безличен?!
Не си ли искал ти студената земя ...
  1484  22 
Аз съм просто човек – автентичен,
със своите силни и слаби страни.
В необятния свят прагматичен
попаднал случайно в ранни зори.
Сред добрите и стойностни хора ...
  1057  11  32 
Теменужено е тази нощ небето.
Обсипано със звезден прах трепти.
Отправило с надежда взор момчето
очаква своята звезда да улови.
Забравена, проблясва там мечтата ...
  1804  23 
Прераства понякога в миг необмислен,
правдата в трудно преглътнати спорове –
стрели забити, без много да мислим.
И с гняв, вместо с обич, партньора оборваме.
Във гняв изречени грозните думи ...
  820  10  30 
Не се опитвай! Няма смисъл.
Не пускай ледените пипала!
Гореща съм и силна мисъл
ще впрегна смело… да ги разтопя.
Сърцето май ти е студено? ...
  773  30 
Понякога с годините отлагам
мечта голяма да осъществя.
Усилия и време често влагам
за доста незначителни неща.
Дали защото казват: „Тъй си трябва!“ ...
  726  23 
Ако поискаш да поплачеш някой ден,
не му мисли и обади се ти на мен!
И бързо ще забравим спомена нелеп,
защото ще поплачем двамата със теб.
Ако поискаш да избягаш някой ден, ...
  1066  10  26 
Интересна книга сякаш е животът –
с неочаквани обрати и завои.
А човекът сам навърта обороти
на съдбата и на пътищата свои.
И макар сюжета друг да го е писал, ...
  747  24 
Точица незнайна във вселената,
във вятъра прашинчица една,
капчица в морето съм зачената.
Но дала ли съм нещо на света?
Питам се понякога умислена: ...
  890  28 
Не вярвам на думи. За миг замълчи!
И чувствата свои с любов покажи!
Недей да изричаш напразно слова,
които смущават и мойта душа.
Обичаш ли силно – ще го разбера ...
  1063  19 
Облечена съм в дрипи. Виж! Стоя
и чакам. Да, студено е. Треперя.
Но вярвам. И от теб не се боя.
А мина време. Как да те намеря?
В сърцето и душата ми царува глад. ...
  1628  13  30 
Което има своето начало,
то несъмнено има своя край.
Разбрах го. Беше трудно отначало…
А как живея днес? – От край до край.
Обичам силно, плача, наблюдавам, ...
  737  25 
Колко тежи онази самотна сълза,
спотаена във крайчеца на окото,
която неволно се спуска в нощта,
разкривайки всичко каквото
е събрано в сърцето ранено? ...
  1813  14  32 
А трябва ли, кажи, да се тревожим
за дребни, независещи от нас неща?
Не можем ли със теб да се повозим
на яхтата, наречена „Любов“? Платна
опънала в морето на живота, ...
  1494  23 
Рисувам айсберг. Но в ядрото е горещ.
Скован е в лед, а – разтопен отвътре в пещ.
Скицирам айсберга с осанка на жена –
кралица ледена, но с пламенна душа.
Отвън студена е. Възпира със очи. ...
  779  23 
Ти ли си, ти ли си Рая,
пренесъл се тук и сега,
който изпълва с омая
любящо сърце и душа?
Ти ли си, ти ли си Рая, ...
  744  25 
Душата ми… душа на пеперуда е –
до болка уязвима в крехкостта.
И страда. Изтерзана до полуда е,
когато я докосне пошлостта.
А срещне ли простащината – хорската, ...
  706  10  17 
А беше време - бързах навън да се втурна
и мислех: "С любов аз мога света да обърна."
Тогава се радваше с мен и луната,
и шепнеше: "Давай, момиче, със теб е съдбата!"
Да, беше време, когато вярвах в мечтите, ...
  995  17 
Във нас работи механизъм.
Един е. Мирен не стои.
Не спира нивга и е силен.
Сърце е… И за нас гори.
Работи денем неуморно ...
  578  19 
Идваме на този свят съвсем сами.
Сетне пак сами от него тръгваме.
Дъх поемаме. Все нещо ни боли.
Кратък е животът за надлъгване.
Нещо все не ни достига. А нали ...
  1051  11  30 
Днес на прозореца слънчева пролет
тихо почука и вдигнах глава.
Свежест донесе ми нежният полъх
и замириса на ранни цветя.
Вятърът облаци черни подгони. ...
  752  19 
Предложения
: ??:??