Колко безкрайни нощи
себе си търсих още
някъде не във мене,
някъде в друго време.
Колко дни и години
бяха необходими,
докато осъзная,
че се превръщам в призрак.
Шумен но и невидим,
скрит зад шаблон представи,
ням за редица думи,
неможещ да забрави.
Само когато шепне
може да вика от болка.
Мислиш, че го познаваш?
Защо си вярваш толкоз?

Себе си гледай, а
мен остави ме и
махни етикета си
от моето име, моля.

Толкова много думи,
без никаква промяна.
Другите ли са глухи
или пък аз съм няма?
Толкова много хора,
а ти пак сам оставаш.
Писва ти да се бориш.
Писва ти да забравяш.
Писва ти да говориш.
Писва ти да те има.
И ти остава само
да кажеш "Остави ме".

Себе си гледай, а
мен остави ме и
махни етикета си
от моето име, моля.

А искам да се променя. И ще направя точно това.
И ще стана нова почти. Съвсем различна от преди.
Някой ме искал точно такава... Дали въобще ме познава?
Вярвам, че няма ник'ва представа, какво в главата ми става.
Някой ме искал точно такава! Напук на всички тогава
ще забравя думата "трябва" и к'вото искам ще правя.
Чист като сълза егоист, или отдаден на всички кретен,
ще запълня белия лист, с каквото ми харесва на мен.

Чувствам се като книга.
Като роман прочетен.
Като изчерпана тема.
Като изпята песен.
А времето не спира.
Още не съм умряла.
Човек ли съм или спомен?
Нима съм се надживяла?
Кога се забравих кой съм
и се превърнах в никой?
Ако вече не ме виждаш,
просто - остави ме...

Себе си гледай, а
мен остави ме и
махни етикета си
от моето име, моля.

Защо да ставам навик?
За кой да бъда пример?
Света ли ще спасявам?
Защо да бъда име?
Защо да търся смисъл?
Да гоня идеали?
Лягам си с тази мисъл.
Ти питаш ме "Заспа ли"...
Спя вече от години!
Трябва да се събудя,
че с този лик невидим
просто ще се изгубя...

Себе си гледай, а
мен остави ме и
махни етикета си
от моето име, моля.

А искам да се променя. И ще направя точно това.
И ще стана нова почти. Съвсем различна от преди.
Някой ме искал точно такава. Дали въобще ме познава?
Вярвам, че няма ник'ва представа, какво в главата ми става.
Някой ме искал точно такава! Напук на всички тогава
ще забравя думата "трябва" и к'вото искам ще правя.
Чист като сълза егоист, или забравен от всички кретен,
ще запълня белия лист, с каквото ми харесва на мен.

Толкова много думи
без никаква промяна.
Другите ли са луди,
или пък аз съм няма?..