Ноември е. А аз пък съм...малина.

Изобщо не на място. И напук.

Небето чак забрави да е синьо,

нацупи се. И не пророни звук.

Защото просто било неприлично

да съм червена между капещи листа.

Така нахално съм била надничала...

Не можело така през есента!

А аз съм си малина. Всесезонно.

И мисля, че Небето го е яд.

Защото му се иска да ме близне,

обаче е високо...няма как :)

Радосвета Аврамова (caribiana)