Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян
във шепата на виещия вятър -
все по- далеч от своето начало,
потрепващ в пипалата на безрая.
Жестоко е да си самотна птица
във зимен ден увиснала бездомно,
обесена с въже от тежка мисъл
в гнездото на изсъхналите клони.
Жестоко е да си съвсем свободен -
в пространство безгранично да навлезеш,
плувец зареян сред самата вечност,
стопил се във студения ѝ център...
С благодарност към Младен Мисана, че ми разреши да рецитирам стихотворението му!
Автор- Младен Мисана
Рецитация- Румяна Друмева
Музика- Карл Орф- “ Кармина Бурана “