„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.

А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”

 Библията: Битие, глава 2, стихове 22, 23 и 24

Ухание на нежност и живот –

красива истинска картина.

Във нея вдъхна своя благослов

Творец Единствен, ненадминат.

А днес във прашните платна,

безбройни четчици сърфират.

Размити цветовете в съня

безмилостно детето ампутират.

Внушените илюзии отвличат

с вълшебен глас невинните души.

Те, Истината мигновено преобличат

извайват образи в размазани бои.

В красивата картина на Твореца

без свян, брутално впи се гнусота.

Днес принца всъщност е принцеса

а времето скандира „свобода”.

Да бъдем толерантни и беззвучни.

Да бъдем безсловесни и добри.

Да бъдем слепи до бездушност,

площад за сипкави лъжи!

Днес вярвам, че небето още чака

уплашената, скитаща в безпътица душа,

и че ще се върне първообраза на брака

в съюз свещен – съюз на мъж с жена.

Ухание на нежност и живот –

красива истинска картина.

Във нея вдъхна своя благослов

Творец Единствен, ненадминат.

Автор и прочит: Мария (Елиза13)