Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
Библията: Битие, глава 2, стихове 22, 23 и 24
Ухание на нежност и живот –
красива истинска картина.
Във нея вдъхна своя благослов
Творец Единствен, ненадминат.
А днес във прашните платна,
безбройни четчици сърфират.
Размити цветовете в съня
безмилостно детето ампутират.
Внушените илюзии отвличат
с вълшебен глас невинните души.
Те, Истината мигновено преобличат
извайват образи в размазани бои.
В красивата картина на Твореца
без свян, брутално впи се гнусота.
Днес принца всъщност е принцеса
а времето скандира „свобода”.
Да бъдем толерантни и беззвучни.
Да бъдем безсловесни и добри.
Да бъдем слепи до бездушност,
площад за сипкави лъжи!
Днес вярвам, че небето още чака
уплашената, скитаща в безпътица душа,
и че ще се върне първообраза на брака
в съюз свещен – съюз на мъж с жена.
Ухание на нежност и живот –
красива истинска картина.
Във нея вдъхна своя благослов
Творец Единствен, ненадминат.
Автор и прочит: Мария (Елиза13)