Здравей! Не ме ли помниш вече!

Момичето със тъжните очи.

Да, днес съм толкова далече,

но още пазя детските мечти!

Понякога усещам, че съм болка,

притихнала в най-ниските треви,

очаквам изгрева и... само толкова,

очите ми са пълни със сълзи!

Ще тръгвам, привечер е вече,

ще повървя по този път сама.

Светът остава толкова далечен,

а вътре в мен живее тишина!

Автор: rumbic (Руми)

Прочит: rumbic (Руми) 

Музика: Ты неси меня, река - Любэ