Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската –
прегърна ме, изпляска в тъмното.
А плясъкът преля във ехото,
пък ехото се разпиля във тътен.
И забуча в ушите ми, а бивол,
черен като въглен през съня ми,
заора с копитата си щърбави,
полето бе брадясало от тръни.
А после от гнездото сипнаха
връвчици, клечиците, сламата.
И гледах – тъжна щъркелицата
черупки счупени оплакваше.
И мъката ù стисна ме и мене,
тежеше ми, в гръдта ми съскаше.
И тоя сън отколе ме преследва...
Защо е светло, мамо? Съмна ли?