Старицата реших да заговоря,
онази, дето все стои сама, 
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!

-Кажи ми, бабо, как минават дните,
годините си трудно ли живя?
Ще питам още, стигат ли парите
за хляба и потребните неща!

-Не питай, чедо, колкото са, толкоз,
видяла съм и лошо и добро!
То, другото, е тъжно и е жалко –
как вади брат на брата си око!

Не съм сама, виж, ябълките зреят,
градината е пълна със цветя,
в кошарата ми агънцата блеят –
за всеки ден на Бог благодаря!

             ************

Заръча ми, напролет ако мина,
да дойда пак до нейната врата,
дори на нея черен шал да има –
букет да вляза да си набера!

Автор: rumbic (Руми)

Прочит:  rumbic (Руми)

Музика: https://www.youtube.com/watch?v=YxfnUPqWV0k&fbclid=IwAR2KPh-3uCoKOLU1LAoMDtKr5fqIcD1iePfyWUzFEIvmARgwSZwEtTkxU0s