diva4eto881
7 results
Остави ме, забрави ме...
Остави малкото дете, което тъй безумно се влюби
в твоето добро сърце.
Остави ме, забрави ме...
Забрави ме - ах, колко много искам да върна любовта. ...
Остави малкото дете, което тъй безумно се влюби
в твоето добро сърце.
Остави ме, забрави ме...
Забрави ме - ах, колко много искам да върна любовта. ...
1860
"Обичам да се взирам в очите ти,
обичам да прокарвам пръсти в косите ти,
обичам да милвам лицето ти,
обичам да стоя притисната до теб
и да ми шепнеш нежни и мили слова. ...
обичам да прокарвам пръсти в косите ти,
обичам да милвам лицето ти,
обичам да стоя притисната до теб
и да ми шепнеш нежни и мили слова. ...
19835
1
Мъката в душата тегне, а раната в сърцето - кърви ли, кърви.
И болката голяма живота ми опропасти.
Защо така се получава, защо животът е несправедлив към мен?
Ти ме излъга и изостави, предаде ме и ме забрави.
Ти бе слънчевият лъч в деня ми, луната грейнала е нощта, ...
И болката голяма живота ми опропасти.
Защо така се получава, защо животът е несправедлив към мен?
Ти ме излъга и изостави, предаде ме и ме забрави.
Ти бе слънчевият лъч в деня ми, луната грейнала е нощта, ...
1127
3
"Ти си бурята в сърцето ми,
ти си на първо място в живота ми.
Пролет, лято, есен, зима -
искам ти да си до мен.
С устни ти да ме гориш, ...
ти си на първо място в живота ми.
Пролет, лято, есен, зима -
искам ти да си до мен.
С устни ти да ме гориш, ...
906
1
Колко е тежко сега, защото пак съм сама.
Няма го вече момчето, което обичам,
момчето, в което тъй силно се вричах.
Слънцето изгрява, а в мен тъгата пак остава.
Настъпи ли нощта, тъгата става още по-голяма. ...
Няма го вече момчето, което обичам,
момчето, в което тъй силно се вричах.
Слънцето изгрява, а в мен тъгата пак остава.
Настъпи ли нощта, тъгата става още по-голяма. ...
746
3
Господи, кажи защо бе тъй коварен към нейната съдба!
Защо по този начин живота ти и пропиля?
Защо тъй съдбата е решила по този път да тръгне тя?
Мими казваше се тя - чиста, искрена, добра.
Весела, радостна, засмяна, с усмивка на лице винаги посрещаше ни тя. ...
Защо по този начин живота ти и пропиля?
Защо тъй съдбата е решила по този път да тръгне тя?
Мими казваше се тя - чиста, искрена, добра.
Весела, радостна, засмяна, с усмивка на лице винаги посрещаше ни тя. ...
946
1
>>>> Да вярвам ли сега на твойте думи
>>>> или да се откажа от чувствата си.
>>>> Да забравя мъката, която ще остане
>>>> и раната в сърцето, която ще кърви,
>>>> или просто да забравя, че това си ти. ...
>>>> или да се откажа от чувствата си.
>>>> Да забравя мъката, която ще остане
>>>> и раната в сърцето, която ще кърви,
>>>> или просто да забравя, че това си ти. ...
954
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
