ХЕРОН
17 results
Всяко формирование, било то обществено, физическо или ментално изживява неизменния си път, преминавайки през неизбежните етапи на зараждане, връх и упадък. Това, иначе историографско твърдение, може без никакво колебание да бъде имплицирано и развито на философско, логическо, че дори и естетическо н ...
  1947 
  1833 
  2789 
  2724 
Днес отново поглед в мрака свой отправям
В търсене на светъл ден
Очи с усмивка на лице отварям,
Но отвърнах поглед заслепен.
Не на мен бе писано да съм щастлив, ...
  903 
Живея в клопката на своите тайни-
неизречени слова.
Спомняй миналите дни омайни,
оплетени във утринна мъгла.
И ето, иде пладне, ...
  845 
Земи безкрайни, мен простете,
слънцето залязва в този час
ветрове, о , думи неразбрани понесете,
за мен, за теб - за всички нас.
Камбана траурна забива, ...
  839 
Светът, в който живеем се променя непрестанно. Мощните тласъци на прогреса карат и нас да се движим - по-силно, по-високо, по-бързо, както е казал някой анонимен елин.
Оттогава много се е променило и в схващанията за света - нашата сакрална обител. Материалното доминира над менталното, плътското над ...
  4189 
О, Фортуна
О, Фортуна, ти коя решаваш
Какви ще бъдат съдбините на света.
На свещената си воля подчиняваш
Всеки появил се изпод твоята снага. ...
  2656 
Сам
Сам... в пустиня мрачна
Затворен в храм от черна глухота
Тъмнината в мене лик прихваща
Жив ли съм? Аз отговор не ща .. ...
  1345 
***
Казваш: смисъл няма, краят е отдавна предрешен,
Усмивхаш се, ала в очите пламък гасне.
Пътуваш - цялата трепериш, сякаш колос разрушен,
Плачеш – спри се, чакай светлото небе.
Гледай – там на небосвода нов се пристан мержелей, ...
  745 
Погребението на Ангела
Съзлите се ронеха като падащи бисери. Летяха по тъмния път на неизбежната си участ, докато не се разбиваха в зeмята с трясък, обсипвайки всичко окло себе си с кристален прашец. Плач изпълваше пространството, а въздухyт разнасяше тягостното му ехо някъде напред.. докато и от не ...
  1296 
Малкото цветенце
Веднъж, докато си вървях из гората си мислех. За какво ли живея..За себе си...за другите..за младостта за удоволствията....за любовта??? Вървях и си мислех защо и защо? Защо не взема ножа защо да не си прережа вените или сънната артерия...Ще тъжат ден, ще тъжат два пък ще им мине... ...
  1607 
  1162 
Разходка в гробището
Иван бродеше сам межу студените гробове, които го гледаха със студени каменни очи. Кръстовете се редяха покрай него, но той виждаше не моретата от сълзи, а само редици от парчета обработен гранит. Нещо и ...
  2094  13 
Една

Една сьдба, един живот човешки,
Пьт трьнлив през дните зли и жежки;
Една бе тя в море от бурени и пепел, ...
  1584 
ЛЮБОВ
Зимна вечер, студ самота и мрак,
Черни сенки в тъмните пространства.
И лъч светлина през прокобата на злото пак!
Свещице крехка ранима и прекрасна, ...
  1213 
Random works
: ??:??