ina_popova
22 results
Рисувах затворено слънце
с насочена към мен стрелка.
Ти рисуваше знаци,
които не успях да разбера.
Разбирам само, че искам ...
  633 
В този сън не те видях,
сякаш разпадах спомена за теб.
В този сън сред други бях
и не зад теб, отпред стоях.
  685 
От цяла вечност спят комините
на захарните къщички в съня.
  776 
И те създавах,
създавах те толкова пъти.
И те рисувах,
рисувах те все по-истински.
Писах те със всяка уморена мисъл. ...
  1077 
Валяха ветровете от лъчи,
валя със тях и песента ми.
Валеше изгревът ми от лъчи,
но не, не преваля наивността ми.
Тя все така бе сгушена до мен, ...
  1181 
Лудостта на стъкълцата -
помниш ли?
Дали това поне остана?
Лудостта на стъкълцата,
гонещи да уловят лъчите на зората. ...
  862 
Аз спрях да сънувам.
Изгубих се в себе си,
в разхвърлените вещи по нощното ми шкафче.
Отражението на света в главата ми -
като в детска рисунка. ...
  868 
Не преживявам реалността,
просто я понасям.
Слънцето отново ще си отиде,
а аз ще опитам да намеря дома му.
Толкова шум-аз не чувам нищо, ...
  1298 
Спри да подреждаш всичко във мен,
само тази обърканост ме спасява.
Не разбирам света...
реалността ме влудява.
Не ми отнемай самотата, ...
  649 
Забравям, спомняйки си...
и не спирам да си спомням,
докато не забравя себе си.
Забравям, смеейки се...
и не спирам да се смея, ...
  1116 
> Цветовете ти...
> никога не съм ги виждала.
> Всеки път те запълвам с багри от съня ми.
> Прозрачността ти...
> аз ли я добавям или си е твоя? ...
  727 
Безпаметност... с това успявам да те заменя.
Безпаметно... така те помня,
така съм те имала винаги,
така те пазя и сега.
Сливам те в съзнанието си със малкото останало от мен, ...
  831 
Необясним и непонятен,
твърде изгубен за мен.
Губя се в заличените ти спомени.
Помня ли "утре",
щом нямаше "вчера"? ...
  781 
Бледосиня е и тази сутрин.
И някак... пустотата тръпне и чака хаоса
отново да я замени.
  740 
You
Тhe words have been drained from this pencil
Sweet words that I want to give you
And I can't sleep
I need to tell you ...
  1499 
Върни ми вярата от вчера.
Върни ми снощния сън.
От моят стъклен дом не искам
да изляза вън!
Кажи ми във какво да вярвам? ...
  1248 
Колко следобеди мислех наум,
с колко въздишки ти казах "ЛИПСВАШ МИ"?
Превръщах във песен вески твой шум
и премълчавах неискани истини.
Колко снимки превърнах в икони, ...
  777 
Никога вече в онова състояние...
вече няма безпаметност...
  861 
Уморени мисли, уморени думи
галеха въздуха и заспиваха в нас.
  802 
Нека да потъна в нищото,
за да забравя бъдещ ден.
  803 
Ще чувам смеха ти и ще рисувам върху снимката ти,
ще виждам как вятърът гори!
Ще продължавам да вярвам,
че той просто спи!
  773 
"Лека нощ", единствен смисъл,
ти бе пазителят на моята душа!
"Лека нощ", във моето сърце написал,
но не оставил сили да заспя!
  1187 
Random works
: ??:??