Lilia_Anna
135 results
Пълни със светлина
са дланите ми
пролетни лалета.
  452 
Няма оправдания на греха с „естеството“, което от грехопадението е противоестествено.
Няма основание за замяна на нормалното (вечното) с ненормалното модерно (временното).
Няма причина за прекрачване на посочената мяра, запазваща човешкото достойнство.
Няма разумност в излизането извън защитните гра ...
  435 
Не си напускал никога сърцето ми,
не си отдалечил сърцето си
от въздуха, във който дишам,
усещането, тук си,
блян от светлината, ...
  624 
Пишеш на ръба на света
на предела на съществуването
на епохата, закриваща времената.
Думите се движат
с подемните си машини ...
  453 
Прощавам означава побирам се на едно място с някой друг, съвместявам се с другия, умиротворявам се заедно с него. Прощавам означава, че личността ни изглажда ръбовете на душата си, за да не нарани другия. Да нямаш врагове е велико и божествено, дори и някой да се стреми да ти стане враг. Ако ти прощ ...
  483 
И ще замлъкне словото изящно,
надмогнато
с дълбоко тайнствено мълчание
на бъдещия век.
Светът все повече прилича ...
  394 
Жени
без условности
и съображения
женствени
и насищащи ...
  352 
небето слегнато разпуква
цвета на пясъчния бряг
нереален е пейзажа
с крайбрежни светлини.
опипваш сенките ...
  400 
Тъмна стая.
Казаното помежду ни
изсипа прах от звуци.
  266 
Докато отлитат и долитат птиците,
докато листата пронижат кората на дървото
и паднат патинирано овехтели,
докато щурците притегнат струните на крилата си
и протрита, струната се изгуби ...
  346 
Не искам
нищо да знам за поезията -
блудница,
скитаща между сърцата.
  290 
В Неделята на Митаря и Фарисея
Като планина са греховете ми
и аз стоя с вопъл пред нея.
Вавилонска кула е сърцето ми,
безсрамието ми надвиши облаците. ...
  406 
Денят присяда
на меката си опашка.
Котката лениво
прекоси уличката.
  523 
Хубаво, чисто, бяло,
сякаш си в нечия душа!
  267 
Нежни девици,
бели полски кринове,
пеперудените ви клепки пърхат,
пазейки тайната
на целомъдрието.
  348 
Любовта остана
зад стъклената преграда на времето.
Дланите ми
не се доближиха до лицето ти.
Аз изтичам като река край теб.
  200 
Студът мръзне върху ръцете.
Очите се приучиха
да виждат привидното.
Отвсякъде е вечност.
  520 
Изписаното свети
в двете букви на името ни.
Случилото се остава
докрая съществуващо.
Не бива да надничам ...
  543 
Стъклената чаша,
която те тревожи
със своята чупливост,
държейки я във ръцете си,
можеш да разбиеш в изстъпление, ...
  274 
Душите ни са голи охлюви
плъзнали във ниското,
убежище си търсят.
Утаен в недрата им
oстава блясъкът. ...
  341 
Забравен сред тревите на октомври
щурецът пее августовска песен.
Изгубен във сезона, не съзира
как в него бавно песента замира.
Той дълго вика своята любима ...
  333 
И тази нощ ще разиграем любовта
на масата зелена на комар,
ще я положим на масата като залог,
разкъсвайки гърдите си,
заливайки ги с алкохолни пари, ...
  522 
Не е лъжа твърдението, че често прибягваме до лъжата. На пръв поглед лъжата изглежда спасителна. Тя прикрива всичко, което се страхуваме да открием пред другите. Приспива вниманието им и разчиства пътя за постигане на нашата цел. Ако обаче се вгледаме по внимателно, няма как да не забележим куп недо ...
  1953 
Квартирата, в която
луната влизаше
през малкия прозорец
и лодката ѝ точно ни побираше
с телата ни, с онази жълта роза, ...
  299 
Пътуват мощите,
най-свята скъпоценност,
положени в ръцете на монаси.
Пътуват мощите
и от живот преливат. ...
  366 
Душата ми, когато
във цвят превърнеш,
откъсни ме, Боже.
  791 
Препитавам се от кражби. Признавам. Признавам се за виновна. Правя го често, почти всекидневно. Издебвам, когато не ме наблюдават, когато са разсеяни, зареяни нанякъде. Когато говорят, когато мълчат, когато са заедно, когато са отделени, когато за миг-два са го изоставили. Правя го най-често когато ...
  324 
Когато бързаш за дома си
и радостта във теб напира
с крила на гълъб.
Когато бързаш за дома си,
светът полека се отмества ...
  272 
Някой си отива много тихо.
Някой тръгва без да е живял.
Опустява цялата вселена.
Оглушава шумният квартал.
Вятърът се бие във клонака. ...
  416 
Дойдоха със Звездата заблестяла,
на Изтока могъщите царе,
ливан и смирна, злато, трите дара
да принесат на Царя на света.
Не беше Той със царствена корона, ...
  603 
Светът е пълен с корабокрушенци
и самотни острови.
Тектониката в нас ни разломява
на все по-отдалечаващи се орбити.
Привързани на времето в безкрая ...
  354 
Някой те поглежда
някой те боли
със звездите нощем
не заспиваш ти.
Болката изричаш ...
  379 
Опасани са пасбища на спомени,
стърнища овъглени от тъга,
безсмислие над вложения смисъл.
Само дърветата напъпили
плода си ще дочакат, ...
  268 
В сезона на разделите,
останали без дъх, листа отронени
политат тръпнейки надолу,
кръжат около дървото извисено.
Как лесно се пречупи дръжката, ...
  260 
въздишките на утринния вятър
залюляват тревите
розата разтвори цветовете си.
  247 
Дъждът пристигна, във листата
безгрижно зашумя.
Разби на капки тишина,
изпълни я с мълва.
И посребри пътеки малки, ...
  273 
Мъжът лежеше безпомощен. С годините болестта го превиваше, надмогвайки всички опити да избяга от нея. Временни подобрения и после отново го връхлиташе с непреставаща методична последователност на преследвач, който не изпуска от поглед жертвата си. Чувстваше се жертва. Дните и нощите се въртяха в кръ ...
  341 
Денят – нощта,
денят – нощта,
изтъкават мислите,
които чувстваме с телата си.
Върхът на гласа ти ...
  293 
и думите са много къси
за дългия ни ден
измокрят ни въздишките
цветята потопени в синьо
над нас е само розовия облак ...
  219 
Тази нощ луната, ах, луната,
видяхме как кралицата преброди,
измитото кадифе на небето -
от изток до запад, нощ на
тържествуваща луна ...
  353 
Random works
: ??:??