Lilia_Anna
135 results
Думите протягат
безпомощно ръце
към произнасящия ги.
Словесната плява
прикрива ...
  300 
Вятърът изпъва
лъковете на дърветата.
Огледалото на водите
умножава светлината.
Ще забравят пътеките си ...
  327 
Да се помолим за братята на Лазар,
живеещи тихо, умиращи тихо,
без светски шум,
без ръкопляскане,
без траурни речи, ...
  373 
С изящни пръсти
акордира вятъра
шумоленето в листата.
  279 
По-живи от нас, мъртвите,
самоумъртвяващите се,
отобразени на иконите,
самоизобразяващи се,
мълниеносно идващи на помощ ...
  573 
Във тази битка нямам фаворити -
за справедливост несправедливия крещи.
Народът страда, безпределно ясно е:
той днес не може нищо да роди.
Той днес е гол без никаква надежда ...
  373 
По пътя си
загубих нещо някъде
и днес не знам какво е и къде е.
Знам само, че е светло и красиво
и липсата му тъй ме наранява ...
  665 
Пресъхна слънчевия извор
на моята любов
и цветето невинно
на красотата ми увехна.
Сега обрулена ...
  493 
Всичко ми даваш, Господи! От нищо не Си ме лишил! Дал Си ми утрото, та като стана от сън с птиците да Те възпея. Дал Си ми изгрева, да се отворят очите ми и да Те прославя, че и този ден Си добавил към живота ми. Дал Си ми светлината на слънцето, за да почувствам, че светлината е битието на сърцето ...
  415 
Не мога да плача от печал щом имам Бог в сърцето си.
Каква утеха си, Господи, само да помисля за Теб, скръбта ми се утаява и избистря.
Радостта от Твоята близост е ласката върху ми, по-дълбока и могъща от всяка човешка нежност.
Господи, сърцето ми е пълно с радостта на Твоето съществуване, смисълът, ...
  719 
Когато камъните, хвърлени по тебе,
превръщат се в стена,
ограждаща те от жестокостта,
анестизирани от Бог
са болките на мъчениците, ...
  401 
И ще потънем в тази пръст
от нея сме изваяни
чупливи съдове от глина
вместилища
на вино и елей ...
  568 
Веднъж една малка сухоземна костенурка решила да отиде на гости на своята братовчедка морската костенурка. Тя се приготвила да тръгва и оставила ключа за къщичката си на… Опс, костенурката както знаем носи къщичката на гърба си! Tа затова не е необходимо, когатo тръгва на път да оставя ключа си на н ...
  692 
Това е история за срещата между две жени. Между съвършено богоуподобената и съвършено покварената (демоноуподобилата се). Между девицата Мария от Назарет, облечената в слънце, която Създателят на всичко видимо и невидимо избра, привлечен от благоуханието на целомъдрието ѝ. И Мария от Египет, жена, с ...
  946 
Под купола на есенно дърво
златисто восъчна
заля ме светлината.
Полиелеите на жълтите листа,
разклатени от вятъра, ...
  698 
Какавидите на пролетта
пропукани отвори
от шумолящи
измачкани крила
на зелени пеперуди ...
  472 
Моята любов
е град с кули и замъци,
царство е сърцето ми.
Нима е трудно
да бъдеш цар на моята любов?
  595 
изтекло е среброто на луната
потъмня нощта
от въздишките на вятъра.
  464 
оглушахме от тази тишина
спуснала се над града
уловила ни във шепите си
от безсънието и от страшната
измяната на самите себе си ...
  451 
Спиралата разгъва
стоманените краища
с присъствието на едно
отсъствие.
Гугутката, ...
  643 
Сиянията, сенките от облаци
в развиделяването -
река от пламък прекосяваща небето
в най-ранното му утро -
отблясъците на деня ...
  461 
Една муха във пролетното пладне
стремително във стаята влетя.
На слънцето и тя се радва жадно,
затрепкала със звънките крилца.
Избрал е някой да е насекὸмо ...
  506 
Какви послания изрече светът в своя недоброволен, извънреден пост, в който изпадна по време на православния Велик пост! Че ние православно вярващите също трябва да спазваме неговите правила за въздържание и предпазване (недокосване до светите икони и кръста, неучастие в богослужението и най-вече да ...
  1624 
Вавилонските кули на сърцата ни се сриват, приятелю! При всеки настигащ ни ужас, война, земетръс, потоп. Миг затишие и човечеството започва отново да ги строи, интелектуалците - да ги пропагандират. Ето, в тази неподатливост на нашите сърца, в тази невярност, в това перверзно желание да надникнем та ...
  2110 
Ах, младоженците,
погледите устрелѐни
право в сърцето ти,
бездна от надежда
тихо отчаяние, ...
  528 
думите слизат
по стъпалата
на устните
задъхани от
сгъстеното пространство ...
  594 
Цветя и глъч, и тишина надгробна.
Забързан говор, стихнал плач.
А под краката ни шумят минорно
изсъхнали тревите чак до здрач.
Над нас небето леко просиява ...
  481 
няма нищо случайно
което думите изричат
от устните ти
голотата на лицето
в аления изгрев ...
  917 
До Тебе, Боже, искам да достигна.
До Твойто обещание за святост,
до образа Ти, който в мен прозира
под пластове на гордост и греховност.
До Твоето желание да даваш ...
  513 
Благодаря Ти, Господи, че съществуваш!
Че си Любов, която ме залива
с най-явствена реалност, освободена
от призрачността на всяка плът.
Благодаря ти, Господи, за нежния Ти досег, ...
  631 
Когато Бог създал човека, Той взел земна пръст. Но като могъщ владетел на видимия и невидимия свят, с присъщата Си Любов, Бог вложил в пръстния състав на човека Божия частица от Своя Дух, с която показал предназначението му: да бъде извисен до небесното. Няма друго земно същество, с което Бог така щ ...
  1177 
сърцето ми
трапеза под звездите
за окъснели пилигрими.
  368 
В адажиото на дъжда,
в следобеда на сведения
от облаците небосвод,
отплува златната река
от корабчета от листа, ...
  470 
Животът, пъргаво зелено гущерче
и днес под дланите ми се изплъзна.
Паважът разкроява крачките
между отдалечаване
и приближаване. ...
  484 
любовта
зад режещия ръб на ъгъла
в корените на стъмнения дъжд
под слънчевата сянка на листото
любовта ...
  579 
Морето е огромна синя риба
побрала слънчевия блясък
в люспите си,
огледални сфери,
с плясъци по вълнолома, ...
  494 
Този дъжд, който
спуска зелени лиани
и от покрива слиза,
по перваза почуква
с пламнали длани. ...
  701 
Светът не може да приеме живеенето без страсти. Светът иска своите страсти и за него те са безценни, нещо добро, защото така човек усеща удоволствието от живота. Ако има нещо, което светът истински обича, на което държи и без което счита, че не може да живее, това са именно човешките страсти. Човешк ...
  1093 
Сега си далечен звук
заглъхнало ехо
от стоновете на
сърцето ми.
  576 
Във погледа му колко болка има.
С ухо отхапано лежи върху тревата.
От глад и студ тъй много е препатил,
от зли другари или пък от зли човеци.
Поглежда ги в лицата и не може ...
  416 
Random works
: ??:??