Марина.Йорданова
15 results
На пейката, с износено елече,
със дъх на свещи и тамян,
един човек, в безвремието вече,
залязваше от непосилност сам.
За здраве свещи той не палел, ...
  1371 
Когато си отива есента,
най-тъжно ми е, че ще тръгнеш с нея.
В калта от чувства – тъжна и сама,
аз идвам грешките си да намеря.
Страхувам се от безразличен студ, ...
  588 
Ще си ожуля коленете за последно,
ще бягам до припадък следобяд,
че тича бързо тръгващото детство
и утре се събуждаш не тъй млад.
На колелото старо ще отпраша, ...
  373 
***
Подхлъзна се капакът на мълчанието
и плиснаха се мръсните ми мисли:
на масата...
по пода...
до стената ти... ...
  894 
Когато слънцето залязва
и мрак прегърне моя свят,
тогава вярата угасва
и аз сама оставам пак.
Любов ще свети в чуждия прозорец, ...
  583 
Напука се на пейката гръбнакът,
кутията на пощата - с отворена уста,
върбата в двора плаче все и чака,
часовникът замлъкна от тъга.
На масата, албум със снимки стари, ...
  671 
Не помня вече как целуваш
и нежно със пръсти разрошваш косите ми.
Забравих също как докосваш
и тръпнеш в очакване, загледан в очите ми.
Изтрих всеки спомен прекрасен ...
  514 
Нарисувай ми, моля те, спомени,
с цветни боички и обич.
Нарисувай ме, моля те, помнейки
слънцето в моя следобед.
С мирис на люляк, гугутка да гука, ...
  462 
Да се качиш по стълбите на блока
и да се радваш със кого ще поговориш.
Да чакаш дълго пред вратата
и да си спомниш -
няма кой да ти отвори. ...
  686 
Вината е на виното, че дава смелост
да кажа: “Днес не те обичам вече!”.
Вината е във теб, че много чака
и дълго беше все от мен далече.
Наздраве! Пий до дъно тази чаша, ...
  531 
На къщата
мазилката се бели,
живял е някой там
преди,
улуци клюмнали, ...
  685 
Дали поетът, никому недраг,
не е умрял от глад и жажда?
Поезия слепците не четат,
а зрящ човек отдавна не се ражда.
Със здраво стиснати очи, ...
  752 
Във мойта стая няма дипломи,
а само списък със задачи.
Започвам,
стигам до средата им
и по отминалото време плача. ...
  609 
***
На улица с плочки износени,
почива ленивото време.
Във сянката дните отминали,
се смеят на хорското бреме.
Животът на слънце препича се, ...
  727 
За петък сутринта си мислех,
когато ти не ме събуди.
На пръсти, тихичко излезе
и цял ден за едно се чудих:
Дали си ме целунал нежно? ...
  796 
Random works
: ??:??